КЗД разследва системна дискриминация при достъпа до междуградски автобуси за хора с увреждания

Комисията за защита от дискриминация започна официално производство заради липсата на достъпност в междуградските автобуси. Проверката обхваща договорите с превозвачите и системното нарушаване на правата на хората с увреждания.

КЗД разследва системна дискриминация при достъпа до междуградски автобуси за хора с увреждания
Време за четене: 3 мин. 16 февруари 2026

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) обяви началото на официално производство след медиен репортаж за недостъпната среда в транспорта. Институцията се самосезира заради липсата на условия за пътуване на хора с увреждания в междуселищните автобуси у нас. На извънредно заседание членовете на комисията решиха да проучат системното неизпълнение на законовите изисквания.

**КЗД започва официално производство за проучване на дискриминация в междуселищните превози.** Това решение идва след разтърсващи данни за състоянието на транспортната мрежа. **Нито един междуградски автобус към големите градове не е пригоден за хора с инвалидни колички.** Въпреки съществуващите нормативни уредби, масовата практика показва пълно игнориране на нуждите на гражданите с намалена подвижност.

Председателката на КЗД Елка Божова изготви доклад, който послужи като основание за стартиране на процедурата. Тя подчерта, че правата на хората с увреждания са нарушени системно.

„Образувано е производство към днешна дата и от днес започва срокът за фаза проучване. Тоест събираме становища информация от страните, които считаме, че са ответни страни.“

Проблемът засяга всички основни направления в страната. Потърпевши граждани споделят, че не могат да пътуват до Пловдив, Плевен, Бургас или Варна. Защо междуселищните автобуси не са достъпни за хора с увреждания остава въпрос без адекватен отговор от години. Тодор Църев, който се сблъсква с тези трудности ежедневно, настоява за конкретни промени.

„Да има рампа, да има обособено място, което човек с инвалидна количка да може да се качи вътре, и да може да пътува от точка А до точка Б.“

В София договорите с превозвачите от 2017 и 2018 година са дали свобода на фирмите сами да решават за достъпността. **Столична община ще въведе задължителни критерии за достъпност в новите договори с превозвачите.** Настоящите контракти изтичат през следващата година, което е шанс за реална промяна. Контролът върху тези процеси е поверен на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Елка Божова е категорична, че давността на договорите не оправдава липсата на условия.

„В случая обаче говорим за нарушения на човешките права, дали са сключени 5 години назад, 3 години назад , но ние към момента установяваме , тоест в доклада считам, че има данни за нарушаване на правата на хората с увреждания.“

Европейското право също поставя строги изисквания за пътниците с увреждания. При пътувания над 250 км превозвачите са длъжни да осигуряват безплатна помощ при качване и слизане. В България нормативната уредба изисква над една трета от автобусите по линиите да бъдат адаптирани. Липсата на реален контрол от страна на общините обаче позволява тези правила да останат само на хартия.

Новият проект на Закон за обществения транспорт цели да въведе още по-строги стандарти за достъпна инфраструктура. Междувременно Министерството на труда и социалната политика стартира проекти по Националната програма за достъпна жилищна среда. **Министерството на труда отпуска до 51 200 евро за проекти за лична мобилност на хора с увреждания.** Тези средства могат да се използват за рампи и подемни платформи.

Някои превозвачи изразяват несъгласие с изискванията. Те твърдят, че изпълнението им е технически трудно и настояват за отпадане на правилата. Въпреки това КЗД има правомощия да налага имуществени санкции и да дава задължителни предписания. Защитата на правата често изисква активни действия, подобно на организирания протест в Пловдив срещу други дискриминационни текстове.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *