КС допусна делото на президента срещу разширени правомощия на КЗК
Конституционният съд допусна за разглеждане искането на президента Румен Радев. Делото е срещу разширени правомощия на КЗК за достъп до трафични данни. Президентът твърди, че това нарушава основни конституционни права.
Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане по същество искането на президента Румен Радев. Делото е насочено срещу разпоредби в Закона за електронните съобщения. Тези разпоредби разширяват правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Става въпрос за текстове, приети през 2025 г. Те позволяват на КЗК да изисква, използва и съхранява трафични данни. Това ще се случва при разследване на картели и други нарушения. Данните ще се събират от телекомуникационни оператори.
Според Румен Радев, тези правила създават опасност. Те отварят врата за непропорционална намеса в личния живот. Контролът върху достъпа до данните е слаб.
В искането си президентът подчертава, че оспорените разпоредби нарушават основни конституционни принципи. Сред тях са правовата държава, неприкосновеността на личния живот и тайната на кореспонденцията. Аргументът е, че законът допуска достъп до чувствителна информация. Това става без ясни гаранции и без легитимна цел с конституционен ранг. Липсва и ефективен контрол срещу злоупотреби.
Държавният глава твърди, че текстовете противоречат и на международни актове. България е страна по тях. Това включва Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права.
След проверка, Конституционният съд прие искането за допустимо. То е внесено от надлежен орган. Отнася се до действащ закон и отговаря на всички законови изисквания. Затова съдът реши делото да бъде разгледано по същество.
По казуса ще бъдат изслушани становища от множество институции. Сред тях са Народното събрание, Министерският съвет, КЗК. Ще участват и Комисията за защита на личните данни, както и Комисията за регулиране на съобщенията. Поканени са също неправителствени организации и утвърдени юристи. Всички страни разполагат с 30-дневен срок за писмени становища.
Решението на КС по този казус ще бъде ключово. То ще определи баланса между борбата с нелоялната конкуренция и защитата на основните права на гражданите. Подобни въпроси за правомощията на държавни институции често предизвикват дебати, както при други законодателни промени.
