Кристиано Роналдо и Неймар – новите сред звездите без световна титла по футбол

Кристиано Роналдо и Неймар се присъединиха към престижната група футболисти без световна титла. Двамата имаха впечатляващи клубни кариери. Най-голямата им мечта обаче остана неизпълнена.

Сякаш едва вчера светът наблюдаваше младите Роналдо и Неймар. Те мечтаеха за Златната топка, Шампионската лига и световното първенство. През 2026 година надеждата им да станат световни шампиони приключи.

Кристиано Роналдо и Неймар вече са сред големите звезди без световна титла. Техните имена се нареждат до легенди като Алфредо ди Стефано, Еузебио и Йохан Кройф.

Това е списък на футболисти, спечелили почти всичко на клубно или индивидуално ниво. Световното първенство обаче остана недостижимо за тях.

Алфредо ди Стефано никога не играе на световни финали. Легендата на Реал Мадрид печели осем титли на Испания. Той има и пет купи на европейските шампиони.

Ди Стефано играе за три национални отбора. Той записва шест мача за Аржентина, четири за Колумбия и 31 за Испания.

Нападателят помага на Испания да се класира за световното през 1962 година. Контузия обаче му пречи да участва в турнира.

Еузебио остава един от най-великите нападатели в историята. Португалецът печели два пъти Златната обувка. Той е и трикратен голмайстор на КЕШ.

На световното първенство през 1966 година Еузебио отбелязва девет гола. Голмайсторският му талант помага на Португалия да завърши трета.

Йохан Кройф е трикратен носител на Златната топка. Той се превръща в символ на тоталния футбол.

Нидерландецът играе само на едно световно първенство. През 1974 година Нидерландия стига до финала.

Там тимът губи с 1:2 от домакина Германия. Четири години по-късно Нидерландия отново достига финала.

Кройф вече не е част от националния отбор. Нидерландците губят от домакина Аржентина с 1:3.

Кевин Кигън печели Златната топка през 1978 година, без да играе на световното. Англия пропуска финалите през 1974 и 1978 година.

Кигън е двукратен носител на отличието за футболист номер едно на Европа. Той играе за Ливърпул, Хамбургер, Саутхемптън и Нюкасъл.

Мишел Платини доминира в европейския футбол през първата половина на 80-те години. Французинът печели Златната топка три поредни пъти.

Платини води Франция до европейската титла през 1984 година. Световната титла обаче постоянно му се изплъзва.

Той участва на три световни първенства. Франция губи полуфиналите през 1982 и 1986 година от Германия.

Карл-Хайнц Румениге достига два финала на световно първенство. Германецът е двукратен носител на Златната топка.

Румениге участва на три световни първенства. Германия губи финала през 1982 година от Италия с 1:3.

През 1986 година Бундестимът отстъпва на Аржентина с 2:3. Така Румениге остава на една победа от най-голямата футболна титла.

Марко ван Бастен също е трикратен носител на Златната топка. Нидерландецът печели европейското първенство през 1988 година.

Той става най-добрият играч и голмайстор на турнира. Ван Бастен участва само на едно световно първенство.

През 1990 година Нидерландия отпада на осминафиналите. Германия печели двубоя, а Ван Бастен не отбелязва гол.

Роберто Баджо играе на три световни първенства. Той остава единственият италианец с гол във всеки от тези турнири.

Баджо е най-близо до световната титла през 1990 и 1994 година. Италия достига полуфинал и финал в съответните турнири.

Той остава запомнен с пропуснатата дузпа срещу Бразилия във финала през 1994 година. Историите на тези легенди показват цената на световната титла.

Проклятието около носителите на Златната топка често се свързва именно с липсата на световен триумф.

Техните кариери доказват, че индивидуалните отличия не гарантират успех с националния отбор. Рекордите на световните първенства също не променят тази трудна футболна съдба.