Криела ли се е в пещера царкиня Мара – как Търговище не стана Маринград
Историята на Търговище пази спомени за ожесточени спорове относно името на града. Научете как Ески Джумая стана Търговище и защо местните жители са предпочитали имена като Маринград и Китен.
Изглед към някогашния Ески Джумая СНИМКА: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ТЪРГОВИЩЕ След като става окръжен град през 1959 г., в Търговище започва голямо строителство на обществени сгради - копае се фундаментът на ГУМ в града през 1964 г. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ НА ВЕЙСЕЛ БАРЪШСЕВЕР Гербът на Търговище днес е с девиза “Бях, съм, ще бъда”. СНИМКА: ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ Пешеходната улица в центъра на града. СНИМКА: АВТОРЪТ
Историята на Търговище е изпълнена с драматични обрати и спорове относно неговото име. Първите писмени сведения за града датират от далечната 1573 година. Тогава в данъчния регистър на Османската империя е записано името Ески Джумая. **Първото споменаване на името Ески Джумая се среща в данъчен регистър от 1573 година.** В буквален превод от турски език това означава „Стар петъчен пазар“. Името отразява дългата търговска традиция на региона. Тукашният панаир се счита за най-дълго просъществувалото тържище в България. През настоящата година той се проведе за 247-и път. Думата „джума“ означава петък. Това е свещен ден за мюсюлманите и традиционен пазарен ден.
Началото на този пазар се корени в средата на XVIII век. Тогава в района започват да се организират кушии или надбягвания с коне. Около тези състезания се събират търговци на храна, напитки и джамбази. Те купуват и продават добитък. До 1840 година кушиите престават. Въпреки това „камшик панаирът“ се запазва като голямо тържище за животни. До 1885 година панаирът се провежда в центъра на града. По-късно той се измества върху площ от 10 хектара с 500 дюкяна. **През 1874 година австрийски кораби превозват над 500 000 кг стоки за панаира в Ески Джумая.** Търговци от цялата Османска империя и Западна Европа посещават събитието. Продават се стъкларски стоки от Австрия и прежди от Англия. Русия доставя метални предмети, а Румъния предлага кожени изделия. Близкият изток участва с кафе, шалове и кокосови орехи.
Местна легенда разказва друга история за произхода на името. Край река Врана живял вярващ турчин, известен като лечител. Той приготвял лекарства от билки и правел муски. В свободното си време поправял стари чехли на пътниците. Хората го наричали „ескиджи-баба“. Те го смятали за свещен дервиш заради неговата духовност. Всяка седмица в петък мнозина се стичали при него за помощ. Докато чакали, хората започнали да разменят вещи и продукти. Така се зародил пазарът. След смъртта на дервиша селището продължило да се развива под името Ески Джумая.
Промяната настъпва през 1934 година. Правителството на Кимон Георгиев идва на власт чрез военен преврат. С министерска заповед №2820 градът получава българското име Търговище. **Името Търговище е наложено официално със заповед на правителството на Кимон Георгиев през 1934 година.** Преди това комисия в София разглежда различни варианти. В нея участват историци, общественици и журналисти. Те търсят приблизителен превод на старото име. Местните жители обаче не харесват предложението на софийската комисия. В града избухват оживени дискусии.
Вестник „Обществена трибуна“ публикува критична дописка през юли 1932 година. Авторът твърди, че новото име не е подходящо.
Преименуванието на населените места, села и грдове, които сега носят чужди имена, е решено отдавна.
Журналистът подчертава, че името Търговище не е благозвучно.
Всеки, който прочете това съобщение, не одобрява това точно име, защото то нито е подходящо, нито благозвучно.
Кметът свиква комисия от граждани и учители. Те предлагат имена като Разбойна, Славейково и Китен. Името Разбойна е свързано със стара крепост. Славейково е в чест на Петко Славейков. Той е бил учител в града по време на османското владичество. **Местната общественост предлага алтернативни имена като Маринград, Китен и Липовград вместо Търговище.** Вариантът Китен се отхвърля, защото вече е даден на черноморско селище. Някои граждани предлагат името Маринград. То е свързано с пещерата „Марина дупка“. Според легендата там се е крила царкиня Мара от султан Мурад.
Втори вестник, „Нови дни“, подлага тази идея на злъчен коментар. Редакцията посочва исторически неточности в легендата. Царкиня Мара е сестра на българския цар Иван Шишман. Тя става съпруга на султан Мурад, за да спаси страната. Мара е живеела в Търново и не е имала причина да се крие в пещера. Народната песен „Цар Мурад Мари думаше“ потвърждава този факт. Името на пещерата вероятно произлиза от турската дума „маара“.
Маарата, оттам маарина дупка, пещерната дупка.
Появяват се и предложения за името Мизия. То е вдъхновено от античната крепост Мисионис. Други предлагат Липовград заради многото липи в града. Въпреки съпротивата името Търговище остава. През 1937 година се прави нов опит за промяна. **През 1937 година общинският съвет гласува градът да се преименува на Симеоновград.** Това е в чест на раждането на престолонаследника Симеон Търновски. Решението не се изпълнява, тъй като вече съществува друг град с това име. Днес Търговище е утвърден областен център. Градът носи гордо своя девиз „Бях, съм, ще бъда“.
