Краят на тениса, какъвто го познаваме: без едноръчен бекхенд в полуфиналите на „Големия шлем“
US Open 2026 сложи край на 149-годишната серия с полуфиналисти от Големия шлем, използващи едноръчен бекхенд.
Бен Шелтън елиминира Денис Шаповалов, а след това и Стефанос Циципас на US Open. Така американецът сложи край на една от най-дългите серии в историята на тениса.
През 2026 г. нито един играч с едноръчен бекхенд не достигна полуфиналите на турнир от „Големия шлем“. Това се случва за първи път, откакто турнирите от Големия шлем започват през 1877 г.
Циципас беше последният играч с такъв удар в схемата на US Open. Той отпадна от Шелтън, след като преди това Шаповалов загуби от американеца.
Така приключи 149-годишната серия, при която поне един тенисист с едноръчен бекхенд стигаше до полуфинал на турнир от Големия шлем всяка година.
Това развитие продължава тенденция, обсъждана от повече от десетилетие. През март 2024 г. за първи път след началото на компютърните класации никой играч с едноръчен бекхенд не беше в топ 10 на ATP.
Григор Димитров се върна в топ 10 през януари 2025 г. През 2024 г. в топ 100 имаше 11 играчи с едноръчен бекхенд. Сега те са само петима.
Лоренцо Музети е най-високо класираният представител на този стил. Той заема 14-ото място. В топ 300 на мъжкия тенис вече има само 19 играчи с едноръчен бекхенд.
Промяната се вижда ясно и в историческите класации. При публикуването на първата ранглиста на ATP през 1973 г. Джими Конърс е единственият играч с бекхенд с две ръце в топ 10.
През 1984 г. осем от десетте най-добри тенисисти използват едноръчен бекхенд. Десет години по-късно те са само трима.
През 2014 г. трима играчи в топ 10 използват този удар. В топ 50 са 11, а в топ 100 достигат 25.
Сходна тенденция се наблюдава и при жените. В момента само четири тенисистки с едноръчен бекхенд са в топ 100. В общата ранглиста те са 15.
Последната шампионка от Големия шлем при жените с такъв удар остава Франческа Скиавоне. Тя спечели „Ролан Гарос“ през 2010 г. При мъжете Доминик Тийм триумфира на US Open през 2020 г.
Една от основните причини е промяната в скоростта на съвременния тенис. Средната скорост на първия сервис при мъжете е нараснала с почти 30 километра в час спрямо края на 90-те години.
Това прави връщането на сервис по-трудно с една ръка. Играчът трябва да реагира бързо и да променя хвата си.
Треньорът на Яник Синер Дарън Кейхил обяснява проблема така:
Тъй като играчите трябва да променят толкова много хвата си, връщането на сервиси с една ръка е много по-трудно. Следователно, играчите адаптират позицията на тялото си и позиционирането си на корта или използват някакъв вид междинен хват.
Двуръчният бекхенд позволява по-бърза реакция. Той помага на играча да остане в неутрална или атакуваща позиция.
Пол Анакон, бивш треньор на Роджър Федерер и Пийт Сампрас, също посочва това предимство:
Най-важното е колко по-лесно е да се върне с две ръце. Много зависи от това как започва разиграването. Важно е да се започне поне в неутрална, ако не и атакуваща позиция. А играчите с бекхенд с две ръце постигат това най-лесно.
Статистиката потвърждава разликата. Сред 30-те най-добри приемници през последните 52 седмици е само един играч с едноръчен бекхенд. Това е Музети.
Съвременните ракети и синтетичните корди също променят играта. Те позволяват по-леки ракети, повече мощ и по-силно въртене.
Топката често отскача на нивото на раменете или по-високо. Такива удари са неудобни за едноръчния бекхенд.
Едноръчният бекхенд изисква повече време и по-сложна координация. Бедрата, краката, торсът, рамото, предмишницата и дланта трябва да работят синхронно.
Замахът обикновено е по-дълъг. Играчът трябва да посрещне топката по-далеч от тялото. Затова ударите към бекхенда остават естествена тактика срещу тези тенисисти.
Новак Джокович спечели 12 поредни мача срещу Циципас. В тези двубои съперниците постоянно атакуваха бекхенда на гърка.
Този удар вече се преподава по-рядко. Родителите и треньорите не искат да жертват краткосрочните резултати за по-дълъг технически процес.
Роджър Федерер също вижда промяна при младите играчи:
Когато растях, бих казал, че 90% от моите треньори играеха бекхенд с една ръка. Мисля, че ако вашият треньор играе бекхенд с една ръка, вероятно и вие ще играете по същия начин.
Едноръчният бекхенд все пак има важни предимства. Той помага при сечените удари и играта на мрежата. Хватът е близък до необходимия при воле.
Иван Любичич отбелязва, че с една ръка понякога може да се удря по-силно. Доминик Тийм често демонстрира това на корта.
Красотата на удара остава безспорна, но ефективността определя развитието на тениса. Днес двуръчният бекхенд предлага по-компактна защита и по-бърза реакция.
Затова едноръчният бекхенд постепенно се превърна от стандартен елемент в рядко изключение. US Open 2026 отбеляза момента, в който тази промяна стана исторически факт.
