Красимир Балъков разгада мистерията на своята „двойна смяна“ от ерата на Борис Ангелов
Красимир Балъков и Борис Ангелов разкриха тайната на една историческа смяна по време на представянето на книгата „Седемнадесет крачки към безсмъртието“.
Красимир Балъков и Борис Ангелов СНИМКА: НАЙДЕН ТОДОРОВ Красимир Балъков, а от двете му страни - неговият футболен приятел Марин Бакалов и дъщеря му Андреана Бакалова, която пя любими български песни при представянето на изданието на “Седемнадесет крачки към безсмъртието” от 2026 г. СНИМКА: НАЙДЕН ТОДОРОВ Актьорът Кръстьо Кръстев - бивш министър на културата през 2023 и 2024 г., получи специална фланелка с автограф от Краси Балъков, която е подарък за известния португалски актьор, режисьор и драматург Тиаго Родригес, директор на театралния фестивал в Авиньон. Роденият в Лисабон Родригес казал на Кръстев, че има един любим футболист - Балъков. СНИМКИ: НАЙДЕН ТОДОРОВ
Легендарният плеймейкър Красимир Балъков най-после получи отговор на въпрос, който го вълнува от десетилетия. Срещата между него и именития треньор Борис Ангелов се състоя в Музея на спорта в София. Поводът бе представянето на третото преработено издание на книгата „Седемнадесет крачки към безсмъртието“. Трудът на Диян Никифоров проследява най-големия триумф на българския футбол между 1992 и 1994 година.
Балъков използва събитието, за да потърси публично обяснение за един специфичен мач от миналото. В него той влиза като резерва, но скоро след това бива заменен отново. Тази ситуация остава запечатана в съзнанието на „магьосника“ от златното поколение.
“Толкова години минаха, толкова неща съм преживял във футбола, но все още има един въпрос, който ме мъчи. И сега виждам тук човека, който може да ми отговори. Големия треньор Боре Ангелов. Бате Боре, моля те да ми кажеш за онзи мач, в който ме пусна резерва, а после ме смени. Защо?”
Борис Ангелов, който е водил всички национални гарнитури на България, даде съвсем практично обяснение. Причината се крие в тежките метеорологични условия и избора на екипировка от страна на футболиста. Борис Ангелов е треньорът, който пръв вика Христо Стоичков в националния отбор. Неговият опит му е подсказал, че Балъков не е бил стабилен на мокрия терен.
“Много е просто. Валеше като из ведро. Теренът – подгизнал. А Краси влязъл в игра с гумени бутони. Пързаля се, подхлъзва се. Какво, като съм го пуснал резерва? Смених го”
Треньорът уточни, че след тази промяна отборът е спечелил срещата с 1:0. Балъков прие аргументите с усмивка и призна, че смяната е била правилна. Той сподели и подобна история от времето си в германския „Щутгарт“ под ръководството на Феликс Магат. Въпреки дъжда, Балъков тогава отказал да обуе железни бутони и вкарал два гола.
“Единственият футболист, който може да играе с гумени бутони, е Балъков. Никой друг”
Това били думите на Магат след победата. Красимир Балъков обаче подчерта, че дължи голяма част от физическата си форма именно на Борис Ангелов. В националния отбор тренировките са включвали интензивни упражнения за коремна и гръдна мускулатура. Балъков разкрива, че тежките коремни преси при Боре Ангелов са в основата на физическата му форма. Според него тази подготовка е допринесла значително за успеха на Мондиал 1994.
Срещата се състоя в Музея на спорта за представянето на книгата „Седемнадесет крачки към безсмъртието“. Изданието включва уникални разкази за подвига на Пеневата чета в САЩ. Красимир Балъков и Валентин Михов са консултанти на книгата, а Христо Стоичков е автор на епилога. Историята на отбора показва как трудните моменти раждат единство. Дори когато Стоичков и Борислав Михайлов намериха сили да си стиснат ръцете, това беше в името на нацията.
Валентин Михов също сподели своите спомени от онзи период. Валентин Михов е президент на БФС по време на квалификациите за САЩ ’94. Той заяви, че винаги е бил оптимист за успеха на тези момчета. Според него поколението е успяло да обедини нацията чрез своя труд и единство. Диян Никифоров допълни, че книгата цели да възобнови спомена за емоционалното време на промени.
Балъков направи паралел между футбола и националната гордост днес. Той спомена вълнението си от представянето на Дара на „Евровизия“ като пример за патриотизъм. Според него българите трябва да изпитват гордост всеки ден, а не само при големи победи.
“Тази книга е специална и много истинска. Нашето усещане тогава не беше това, което са чувствали хората тук. Беше коренно различно. Години по-късно, особено след като спряхме с футбола, аз лично разбрах какво е било, когато ние сме играли и сме печелили. Сега, като гледах Дара на „Евровизия“, мисля че разсъждавах по темата. И осъзнах повече какво са изпитвали хората тогава. Стоиш перед телевизора и започваш да плачеш, не искаш, но плачеш. Това означава гордост. Ние, българите, много рядко се сещаме за тази гордост. Когато има такива моменти, всички сме горди, а трябва да сме горди всеки ден, всеки час. Едно голямо благодаря на Диян и се надявам тази книга да остане в историята, както ние може би ще останем в тази история”
Днес Балъков продължава да следи активно футболните процеси у нас. Той често коментира представянето на отбори като Локомотив София и дава своите експертни оценки. Неговата кариера е тясно свързана с легенди като Димитър Пенев. Христо Запрянов-Доцента разказва за емоциите около Пената, които допълват картината на това велико време. Книгата на Никифоров остава ценен документ за следващите поколения.
