Конституционният съд започна дело за промените в Закона за ДАНС: Политически спор за правомощията на президента
Конституционният съд (КС) образува дело за обявяване за противоконституционни приетите промени в Закона за ДАНС. Промените прехвърлят правомощията за избор на председателя от президента към парламента и Министерския съвет. Жалбата е подписана от 59 народни представители, а докладчик по делото е съдия Сашо Пенов.
Конституционният съд (КС) официално образува дело относно промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Делото стартира по искане на депутати от 51-вото Народно събрание, които настояват текстовете да бъдат обявени за противоконституционни. Пресцентърът на КС потвърди на 3 ноември 2025 г., че процедурата по разглеждане на жалбата е започнала, като първото заседание се очаква в близките седмици.
Спорните промени предвиждат председателят на ДАНС да се избира от парламента по предложение на Министерския съвет. Досегашният механизъм изискваше председателят на агенцията да бъде назначаван с указ на президента. Тези законодателни инициативи са част от по-широк пакет реформи, насочени към сигурностните агенции, които предизвикаха сериозни институционални спорове.
Преди приемането на промените, президентът Румен Радев наложи вето върху текстовете. Впоследствие мнозинството в Народното събрание преодоля президентското вето, което окончателно насочи закона към правно оспорване пред КС.
Докладчик по делото, образувано на 2 ноември 2025 г., е съдия Сашо Пенов, който ще отговаря за подготовката на становището.
При внасянето на жалбата в Конституционния съд, Петър Петров от „Възраждане“ посочи, че законът е противоконституционен. Той изтъкна, че промените противоречат на принципа за разделение на властите и подкопават ролята на президентската институция като балансьор между тях.
Под искането до КС са се подписали общо 59 народни представители. Освен от „Възраждане“, подписите са дошли от трима депутати от „Продължаваме промяната“, 13 – от „Алианс за права и свободи“ и цялата парламентарна група на „Величие“.
Контекст и политически позиции
Текущият казус носи историческа тежест, тъй като през 2021 г. Конституционният съд вече е обявявал за противоконституционни предишни опити за промяна на механизма за назначаване на шефовете на сигурностните агенции. Този прецедент добавя допълнителен фокус върху текущото разглеждане.
Различните парламентарни групи изразиха противоположни позиции по отношение на реформата. Представители на ГЕРБ заявиха, че промените са абсолютно необходими за по-ефективно управление на ДАНС. Те подчертаха, че парламентарният контрол ще осигури по-голяма отчетност на агенцията. От друга страна, депутати от „Демократична България“ изразиха загриженост, че премахването на правото на президента да назначава шефовете на агенциите може да доведе до нежелана политическа ангажираност на сигурностните структури.
