Геополитически срив: Китайски рафинерии ограничават почти половината от руския петролен износ заради санкциите на САЩ
Китайските петролни рафинерии, включително държавните гиганти Sinopec и PetroChina, ограничават вноса на руски суров петрол поради санкциите на САЩ срещу „Роснефт” и „Лукойл”. Тази „стачка на купувачите” е засегнала около 45% от руския износ за Китай и оказва натиск върху цените на сортовете като ESPO. Ефектът се разпростира и върху Индия и Турция, които също преразглеждат доставките си, за да избегнат вторични санкции.
Китайските петролни рафинерии драстично намаляват вноса на руски суров петрол. Причината са санкциите, наложени от администрацията на Доналд Тръмп срещу големите руски компании „Роснефт” и „Лукойл”. Това намаление се превръща в глобален проблем за Москва, тъй като в момента Китай, Индия и Турция формират почти целия ѝ износ на суров петрол.
Ограничения в Китай и ефектът на вторичните санкции
Държавните енергийни гиганти Sinopec и PetroChina вече отмениха редица поръчки за руски петрол, като продължават този процес. Към тях се присъединиха и други ключови играчи, включително CNOOC и Zhenhua Oil, които временно спряха покупките на руски морски петрол.
По-малките частни рафинерии също променят курса. Те се страхуват от потенциални вторични санкции, подобно на Shandong Yulong Petrochemical, която попадна в черния списък на Обединеното кралство и Европейския съюз. Тази своеобразна „стачка на купувачите” има сериозен мащаб: според оценки на Rystad Energy, тя е засегнала около 45% от руския износ на петрол за Китай.
Бойкотът на един от най-търгуваните сортове – източносибирският ESPO – доведе до осезаем спад в цената му. Докато преди месец руският петрол се продаваше с премия от 1 долар за барел, сега той се търгува с отстъпка от 0,50 долара спрямо сорта Brent.
Влияние върху Индия и Турция
Американските санкции, насочени срещу две от най-големите руски петролни компании, оказват влияние и върху други ключови купувачи. Няколко индийски рафинерии, сред които Mangalore Refinery and Petrochemicals, HPCL-Mittal Energy и Reliance Industries, временно прекратиха покупките на суров петрол от Русия. Въпреки това, най-голямата в страната – Indian Oil – възобнови вноса на сорта Urals, но само от доставчици, които не са обект на санкции.
Проблеми за руските доставчици възникнаха и в Турция, която е друг основен купувач. Най-голямата турска рафинерия, STAR, която доскоро използваше почти изцяло руски петрол, започна да купува суровина от Ирак и Казахстан с доставка през декември. Междувременно, Tupras напълно спря използването на руски петрол в един от заводите си, за да запази възможността си да изнася горива към Европейския съюз.
Обща картина на руския износ
В момента Китай, Индия и Турция заедно формират почти целия износ на руски суров петрол, като морските доставки към тези три държави са между 2.5 и 3.6 милиона барела дневно. Доставките към Китай се движат в рамките на 1–1,5 милиона барела на ден, към Индия – 1,2–1,8 милиона барела, а към Турция – около 300 000 барела. Четвъртият по обем купувач е Сирия с минимални доставки от приблизително 35 000 барела на ден.
Геополитическата ситуация се усложнява допълнително. Европейският съюз въведе своя 19-и пакет санкции, който включва забрана за внос на руски втечнен природен газ и мерки срещу танкери и китайски рафинерии, свързани с руски доставки. Украински удари по руски рафинерии също намалиха капацитета за преработка с около 500 000 барела дневно.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира значителни предизвикателства пред Москва. Агенцията очаква рекорден излишък на петрол и спад в руския износ до юни 2026 г., което подчертава дългосрочния ефект от западните ограничения.
