Коментар на седмицата №3: Дъждът ни печели време, но водата ще свърши, ако не спрем да я пилеем
Дъждовете напълниха язовирите и намалиха броя на хората на воден режим. Остарялата мрежа обаче продължава да губи вода под земята.
Въпреки голямата суша в повечето язовири има значителни количества вода
Отново публикуваме най-четените коментари през седмицата. Този материал заема третото място с над 37 000 прочитания.
Добре че Господ е милостив и праща дъжд. Язовирите са значително по-пълни. Вода има, а хората на режим са десет пъти по-малко.
Това е сериозна промяна спрямо най-тежките периоди на миналото лято. Валежите облекчават натиска върху водоснабдяването и дават възможност за по-спокойно потребление.
Дъждът обаче не ремонтира водопроводите. Той не може да замени мрежа, строена преди десетилетия. Затова по-пълните язовири не решават сами проблема с водата.
Ако искаме водата да ни стига за дълго време, трябва да спрем да я пилеем. Тук не става дума само за оставена да капе чешма. Най-голямото разхищение се случва под земята.
Водата се губи по пътя от язовира до домовете ни. Прогнилите тръби превръщат значителна част от водния ресурс в загуба. Така дори добрите валежи не гарантират сигурно водоснабдяване.
Природата ни спечели време. От нас зависи дали ще използваме този период за ремонти и строителство. Другият вариант е отново да чакаме следващия дъжд.
Отговорното отношение към водата започва с опазването на вече наличния ресурс. Ако не го губим по остарялата мрежа, вода ще има за всички. Ако продължаваме да я пилеем по прогнили тръби, и най-пълният язовир няма да е достатъчен.
Проблемът с инфраструктурата не съществува отделно от останалите решения за териториите и водите. По темата за строителството и контрола може да прочетете в материала кой и кога е разрешил строителство в леглото на река.
Дъждът печели време, но само действията могат да го превърнат в трайна сигурност. Водата остава общ ресурс, който не бива да губим по пътя към дома.
