Климатичните промени превръщат горските пожари в Европа в новото нормално
Нов научен доклад на World Weather Attribution разкрива, че климатичните промени правят горските пожари в Европа с 22% по-интензивни. Учените предупреждават за нарастващ риск и чести екстремни явления.
Климатичните промени са основният фактор за екстремните и смъртоносни горски пожари в Югоизточна Европа. Нов научен доклад на международната група климатолози World Weather Attribution разкрива мащаба на кризата. Глобалното затопляне от 1,3 градуса по Целзий прави тези природни бедствия с 22% по-интензивни. Учените предупреждават, че горещите, сухи и ветровити условия подхранват огнената стихия в Гърция, Кипър и Турция. Без човешкото влияние върху климата подобни събития биха се случвали веднъж на 100 години. При настоящите температури обаче тези условия ще възникват на всеки десет години.
Анализът използва рецензирани научни методи и съвременни климатични модели за сравнение с прединдустриалната епоха. Изследователите посочват, че климатичната криза не просто предизвиква пожари, а променя техния характер. Апостолос Вулгаракис от Техническия университет на Крит подчертава критичната ситуация в региона.
„Това е третото поредно лято, в което наблюдаваме катастрофален сезон на горски пожари в Гърция“
, казва той. Според него пожарите стават значително по-мащабни, а опасният сезон се удължава значително всяка година.
През 2026 г. Европа преживя третата най-топла пролет, откакто се водят официални записи. Това доведе до изключително ранна гореща вълна в Западна Европа още през месец май. Тези екстремни температури подготвиха почвата за последвалите масови запалвания. Бикем Екберзаде от Техническия университет в Истанбул обяснява физическия механизъм на тези бедствия.
„Когато растителността е изсъхнала, а ветровете са силни, едно-единствено запалване може много бързо да прерасне в трудно овладяем горски пожар“
, предупреждава тя. Експертите се опасяват, че по-тежките пожари скоро ще се превърнат в ежедневие.
Горските пожари създават опасен порочен кръг, който допълнително ускорява глобалното затопляне. Пожарите са отделили 38,4 милиона метрични тона въглероден диоксид в атмосферата от началото на годината. Това огромно количество е сравнимо с общите годишни емисии на държава като Словакия. Изключително сухите условия в Югоизточна Европа правят пламъците почти невъзможни за овладяване дори от най-модерните служби. Силните ветрове разнасят огъня бързо, като често надхвърлят капацитета на противопожарната техника.
Човешката цена на климатичните промени през това лято е изключително висока. В Турция огнената стихия отне живота на най-малко 17 души през юли. Сред жертвите са десет пожарникари и служители на аварийните служби. В Кипър двама души загинаха при опит за евакуация от пламъците. Хиляди туристи и местни жители бяха принудени да напуснат домовете си в Гърция. Тези смъртоносни пожари в Испания и Португалия също доведоха до загубата на шестима пожарникари по-рано този месец.
Механизмът за гражданска защита на ЕС вече е задействан 16 пъти през това лято. Европейският съюз координира спешната помощ и обединява ресурсите на държавите членки. Подкрепа е изпратена към Гърция, Албания, България, Черна гора и Испания. Въпреки международната помощ, националните ресурси често се изчерпват при едновременни пожари. Властите са изправени пред границите на своите възможности за адаптация към новите климатични условия.
Прогнозите за следващите дни остават тревожни за голяма част от континента. Висок риск от пожари съществува за Испания, Португалия, Сицилия и западните части на Турция. Екстремни отклонения се очакват в Белгия, Нидерландия, Северна Германия и Южна Полша. Подобна заплаха е отчетена и за Чехия, Словакия, Унгария и Румъния. Учените са категорични, че политическите лидери трябва да предприемат решителни действия срещу изкопаемите горива.
Фридерике Ото от Imperial College London призовава за незабавен преход към възобновяема енергия.
„Докато държавите продължават да изгарят нефт, природен газ и въглища, глобалните температури ще се повишават“
, заявява тя. ЕС има за цел да намали емисиите с 55% до 2030 година. Последните данни обаче показват обезпокоително увеличение на емисиите през 2025 г. в сравнение с предходната година. Без политическа отговорност бъдещето на Европа остава застрашено от все по-големи и бързо разпространяващи се пожари.
