Климатични промени 2025: Напредък или борба с последствията?

Десет години след Парижкото споразумение, светът продължава да се бори с последствията от климатичните промени. Въпреки амбициозните цели, емисиите продължават да нарастват. Страните не успяват да спазят сроковете си за намаляване на замърсяването.

Парижкото споразумение от COP21 предвиждаше ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C. 194 държави и Европейският съюз подписаха договора. Този документ изискваше ежегодни национално определени приноси. Целта бе постигане на нулеви нетни емисии до средата на века.

COP30 в Белем, Бразилия, направи опит за засилване на глобалните усилия. Финансирането за адаптация на уязвимите страни бе утроено. Достигна 120 милиарда долара годишно. Стартира и фондът „Tropical Forests Forever Facility“. Въпреки това, липсата на стратегия за изкопаемите горива разочарова мнозина.

Последиците от климатичните промени са осезаеми по целия свят. Горски пожари унищожиха Калифорния и Южна Европа. Опустошителни наводнения засегнаха Южна и Югоизточна Азия. Те доведоха до хиляди жертви и милиарди щети. Експерти предупреждават за критични, необратими промени при затопляне над 1,5 °C. Сред тях са разпадане на ледените щитове и загуба на тропически гори. ООН прогнозира преминаване на критичната граница.

Лидерите, включително президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва, призовават държавите да ускорят действията си и да защитят доверието на обществото, като признаят сериозността на кризата и приложат ефективни мерки.

През 2025 г. влезе в сила Международното океанско споразумение. Това е първото споразумение за природозащита отвъд националните граници. Между май 2024 и май 2025 г. са идентифицирани 67 събития с екстремна топлина. Те са пряко повлияни от климатичните промени. Доклад на Световната метеорологична организация (СМО) от май 2025 г. прогнозира: с 80% вероятност поне една година между 2025-2029 г. ще бъде по-топла от 2024 г.

Европейският съюз предприема мерки. Той има правно обвързващ ангажимент за нулеви нетни емисии до 2050 г. Целта е съкращаване с 55% до 2030 г. чрез пакета „Подготвени за цел 55“. Европейската централна банка (ЕЦБ) също има план за климата и природата. Той се фокусира върху екологичния преход и физическото въздействие. Президентът Лула да Силва призовава за борба с отричането на климатичните промени и фалшивите новини. Експерти критикуват ЕС за липсата на национални климатични планове.

Въпреки някои успехи като кампанията за балконски фотоволтаици на Грийнпийс, предизвикателствата остават огромни. Нужни са по-решителни действия.