Кино „Влайкова“ и читалище „Антон Страшимиров“ в София честват своя 100-годишен юбилей
Кино „Влайкова“ и читалище „Антон Страшимиров“ започнаха честванията за своя 100-годишен юбилей. Събитието събра известни творци и наследници на дарителката Мария Влайкова.
Столичното кино-театър „Влайкова“ и Образцово народно читалище „Антон Страшимиров“ отбелязват своя вековен юбилей през настоящата година. Тържествата започнаха със специална програма, която събра изявени творци, артисти и признателни граждани.
На 16 февруари 1926 година Мария Влайкова дарява емблематичната сграда чрез своето емоционално завещание. Тя поставя условие сградата винаги да остане кино и в нея да се помещава квартално читалище. Кино „Влайкова“ е най-старото функциониращо кино в София и съхранява автентичния дух на столицата.
Цветелина Сярово, секретар на ОНЧ „Антон Страшимиров-1926“, разясни историческата връзка между двете институции:
Киното започва своя строеж в далечната 1925 година, а на днешния ден 16 февруари 1926 година всъщност е направено завещанието на госпожа Влайкова, киното да остане винаги кино и в него да се помещава бъдещото квартално читалище, към този момент все още не е имало квартално читалище, то е създадено през ноември месец отново 1926 година. Двете институции в доста по-късен етап започват да работят заедно, читалището е настанено в сградата на кино „Влайкова“ през 1949 година и е настанено за вечно ползване. От малко по-късните години започва и да стопанисва киното, да отговоря за програмата в залата и към днешен двете институции работят абсолютно неразделно.
Още от КултураУчени настояват за документите по размяната на останки срещу 53 ценности
Официалното начало на празненствата бе дадено на 16 февруари 2026 г. от 19:00 часа. В събитието се включиха личности като писателя Георги Господинов и композитора Хайгашод Агасян. На сцената излязоха още Орлин Павлов, Васко Кръпката, Милен Кукошаров и Веселин Веселинов – Еко. Фолклорна формация „Чемерика“, създадена през 1997 година, също поздрави гостите с автентични изпълнения.
Елисавета Станчева от настоятелството на киното подчерта важността на мястото за общността:
Това кино е нещо, което обединява, а на нас в днешно време ни трябват обединители, обединяващити ни и такива които са свързани все пак с просветата, защото читалищата са именно това. А че имаме кино, което е така най-старото функциониращо кино в София е едно щастливо допълнение
Завещанието на Мария Влайкова спасява сградата от разрушаване през трудните години на деветдесетте. Днес наследниците на Мария и Тодор Влайкови продължават да подкрепят това културно огнище. Тодор Влайков изрази надежда традицията да се предава през поколенията:
Това е едно място, което е огнище на култура и сме щастливи, че виждаме толкова много хора и се надяваме това да стане традиция, която да се предава през поколенията
Певецът и актьор Орлин Павлов определи киното като уникално пространство със специална енергия:
Мисля, че е едно от последните автентични кина и първото тук. Защо е важно? Важно е – за мен е важно, за хората от квартала е важно, за хората, които не са посещавали никога тва кино и когато го посетят е чувстват специални. Защото има история. 100 години, 100 години история. Аз имам много истории, разказвам ги на моето дете, то със сигурност ще ги разказва на своите деца и така. Мисля, че киното ни свърза с всички видове изкуства това може би най важното – с кино, с театър, с музика, с музика, с изобразително изкуство дори. Всички видове жанрове може би за 100 години са се помещавали тук, представете си каква палитра както казахме преди малко, каква енергия и каква аура има киното и се усеща след 100 години ще е още по-ценно, представете си да влезе в такова кино, със сигурност няма да има почти никъде такова.
Библиотеката към читалището има над 80-годишна история и е една от най-старите в София. Посетители като Христина Александрова споделят, че киното е част от целия им живот:
Любимото ми кино, тук съм живяла 50 години, да. Детство, младост, всичко в това кино
Кино „Влайкова“ продължава да представя богата палитра от филмови жанрове. То остава символ на просветата и духовната приемственост за поколения софиянци.
