Как заснеха в село Маточина филма „Мечтаното приключение“, спечелил награда в Кан
Филмът „Мечтаното приключение“ на режисьорката Валеска Гризебах спечели Наградата на журито в Кан през 2026 г. Продукцията е заснета в село Маточина с участието на български непрофесионални актьори.
Маргарита Кудрина, която е кастинг режисьор на филма “Мечтаното приключение”. СНИМКИ: АРХИВ Част от екипа на филма “Мечтаното приключение”
Българското кино постигна исторически успех на световната сцена чрез международната копродукция „Мечтаното приключение“. Продукцията на немската режисьорка Валеска Гризебах спечели престижната Награда на журито на фестивала в Кан през май 2026 година. Този триумф превърна обезлюденото българско село Маточина в център на европейското авторско кино. Филмът не просто разказва история, а въвлича зрителя в една напълно различна и автентична реалност.
Филмът „Мечтаното приключение“ спечели Наградата на журито на фестивала в Кан през май 2026 година. Това отличие се определя като исторически пробив за родното кинопроизводство. Проектът е реализиран като мащабна копродукция между Германия, Франция, България и Австрия. Филмът „Мечтано приключение“ с награда на журито в Кан е доказателство за успешното сътрудничество между европейските творци. Българската страна е представена от продуцентите Мила Войникова, Илиян Джевелеков, Матей Константинов и Георги Димитров.
Основата на филмовия успех се крие в неговата изключителна автентичност и работата с местните хора. Маргарита Кудрина, продуцент и кастинг директор, споделя подробности за творческия процес пред „24 часа – 168 истории“. Тя разказва как берлинската режисьорка Валеска Гризебах е открила магията на българския пейзаж. Продукцията превръща граничния район около Свиленград в жив герой, който диктува емоцията на кадрите.
Много е изненадващо, дори и за мен самата колко е автентичен този филм, не е нужно да му слагаме каквито и да е определения – дали е немска или българска продукция. За мен „Мечтаното приключение“ е европейски филм.
Всички роли в продукцията са поверени на български непрофесионални актьори, избрани чрез интензивен стрийт кастинг. Режисьорката Валеска Гризебах е била силно привлечена от личния свят и житейския опит на хората от региона. Тя дори е променяла сценария и е създавала нови персонажи, вдъхновени от срещите си на терен. Български натуршчици във филм, вдъхновен от промените у нас показват, че актьорството е талант, който се носи в душата. Кудрина подчертава, че натуршчиците не играят себе си, а използват своя опит, за да изградят комплексни образи.
Подготовката за снимките е била изключително мащабна и продължителна. Екипът прекарва цели шест месеца в района на Свиленград за проучвания и кастинг. Самите снимки на терен продължават 47 дни през лятото на 2024 година. Основната локация е село Маточина, където се намира средновековната крепост Букелон. Това място омайва чуждестранните колеги със своята сурова красота и мистична атмосфера.
Екипът на продукцията прекара шест месеца в региона на Свиленград за детайлни проучвания и подготовка. Работата на границата е съпътствана от много предизвикателства и забавни моменти. Сценографите е трябвало да качат цяло стадо крави на върха на гол хълм в голяма жега. Целта е била животните да изглеждат така, сякаш са влезли в археологическия обект на главната героиня. После актрисата е трябвало да ги гони обратно извън границите на обекта под палещото слънце.
Историята във филма проследява пътя на археоложката Веска. Тя разкопава миналото, докато се изправя срещу личните си зависимости и морални граници. Сюжетът изследва различните етноси и представите на хората едни за други в съвременното общество. Снимките на терен продължиха 47 дни, като основна локация беше средновековната крепост Букелон в село Маточина. Въпреки че селото е почти обезлюдено, то се превръща във вдъхновение за целия международен екип.
Валеска Гризебах започва работа по сценария чрез задаване на въпроси и интензивни разговори с хора от всякакви сфери. Процесът започва в Германия, преминава през Харманли и завършва по южната граница на България. Този метод позволява на филма да улови тъжната реалност на обезлюдяването, която е феномен за цяла Европа. Успехът в Кан доказва, че българският пейзаж и местните истории имат своето достойно място в световното изкуство.
