Как „омбудсман“ не стана „Чавдар войвода“: Смешните истории на Любен Дилов-син

Любен Дилов-син разкрива забавни истории от българския парламент. Научете как терминът „омбудсман“ едва не стана „Чавдар войвода“ и защо Гиньо Ганев се оказа конституционно предложение.

Как „омбудсман“ не стана „Чавдар войвода“: Смешните истории на Любен Дилов-син

Дилов като депутат говори от трибуната на парламента, зад него е председателят Георги Пирински СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Време за четене: 3 мин. 11 юни 2026

Любен Дилов-син разкрива забавни моменти от политическия и светския живот в България. Тези разкази са част от неговата нова книга „Да се посмеем с българския елит“. Авторът споделя спомени от кулоарите на парламента и срещи със световни величия. Историите показват човешкото лице на властта през призмата на иронията.

40-ото народно събрание обсъжда въвеждането на института на омбудсмана преди влизането на България в ЕС. Тогава на власт е тройната коалиция с голямо мнозинство. Депутатите водят дълги дебати за произхода на думата „омбудсман“. Представителите на „Атака“ са най-яростни противници на чуждицата. Те предлагат побългарени варианти като „народен закрилник“ или „Чавдар войвода“.

Всички политически сили вече имат тайна договорка. Първият омбудсман трябва да бъде уважаваният Гиньо Ганев. Любен Дилов-син решава да провокира безсмисления езиков спор. Той излиза на трибуната с неочаквано предложение. Депутатът иска в конституцията директно да бъде записано името Гиньо Ганев. Според него това е най-българската възможна дума.

Любен Дилов-син предлага в конституцията фигурата на омбудсмана да бъде записана като „Гиньо Ганев“. Той предлага всеки следващ на този пост също да носи това име. Така щяло да има Гиньо Ганев II и Гиньо Ганев III. Председателят Георги Пирински не подлага идеята на гласуване. Тя остава само в архивните протоколи на парламента.

След заседанието Дилов се среща с Гиньо Ганев в кулоарите. Той очаква гняв от страна на доайена. Ганев обаче го изненадва с мъдра реакция. Той хваща ръцете на младия си колега и казва:

„Младши, ти осъзна ли, че народното представителство не е дорасло до твоите напредничави идеи?“

Друга история ни връща през 1977 година. В парк-хотел „Москва“ се провежда световна писателска среща. София приема знаменитости като Марио Варгас Льоса и Джани Родари. Любен Дилов-баща води своя 13-годишен син на събитието. Момчето иска да види авторите, но и да пие дефицитната кока-кола.

На една от масите седи руският поет Евгений Евтушенко. Той се мръщи на американската напитка. Евтушенко заявява пред българските си колеги:

„Ние в Москва това не пием!“

Любомир Левчев му отговаря с усмивка:

„Не я пиете, защото нямате“

Евтушенко решава да направи демонстрация. Той пуска монета от 10 копейки в чаша с кока-кола. Поетът иска да покаже колко е опасна течността. Всички чакат монетата да се разтвори, но нищо не се случва. Малко по-късно младият поет Д. З. изпива чашата заедно с монетата.

Евтушенко веднага използва момента за победоносно изказване. Той посочва Добри и възкликва:

„Ето! Затова не пием кока-кола! Всичко могат да ти пуснат в чашата и не се вижда! А във водката всичко се вижда!“

В по-нови времена Дилов става свидетел на спорове в 51-ото народно събрание. Наталия Киселова председателства заседанията в трудна обстановка. Депутатите от „Възраждане“ постоянно искат почивки и атакуват правилника. При поредното искане за прекъсване Киселова чака обратно предложение.

Дилов-син се провиква от място, че има такова предложение. Той предлага обявяването на физзарядка. Според него гимнастиката е точното обратно на почивката. Киселова се засмива на предложението и отговаря:

„Да, господин Дилов, депутатите имат нужда от раздвижване и оросяване на мозъка, но за жалост, правилникът не го предвижда“

Наталия Киселова председателства 51-ото народно събрание по време на дебатите с „Възраждане“. Тя е утвърден юрист, но често се сблъсква с бурните емоции в залата. Тези моменти показват напрежението в съвременния български парламентаризъм.

Друг куриоз е свързан с правилата за подаръци. Депутатите са длъжни да декларират пред председателя всички подаръци на стойност над 200 лева. Скъпите вещи трябва да се оставят за съхранение при ръководството. Дилов решава да се пошегува с Георги Пирински по този повод.

Той обявява, че е получил „скъпа проститутка“ като подарък в Бургас. Стойността на „дара“ била 1500 лева. Дилов предлага на Председателския съвет да реши как да я ползва. Пирински запазва пълно самообладание пред група граждани от Дупница.

По-късно обаче председателят прави сериозна забележка на Дилов. Той подчертава, че остроумието пред външни хора уронва престижа на парламента. Пирински казва:

„Г-н Дилов, може би не забелязахте, но вашето остроумие се случи пред хора, външни на събранието. А именно граждани от Дупница. И вашето изявление по никакъв начин не способства за повдигане авторитета на парламентаризма.“

Институцията на омбудсмана продължава да се развива и днес. През юли 2025 г. Велислава Делчева е избрана за нов омбудсман с 5-годишен мандат. Решението е обнародвано официално в „Държавен вестник“. Документът е подписан лично от председателя Наталия Киселова.

Преди Делчева постът е заеман от известни личности. Сред тях са Константин Пенчев, Мая Манолова и Диана Ковачева. Всички те следват пътя, започнат от първия избран – Гиньо Ганев. Самата институция остава независим конституционен орган, който защитава правата на гражданите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *