Как избирахме президент седем пъти: от 5,1 млн. гласа през 1992 г. до 2,7 млн. през 2021 г.
Президентските избори в България показват три пика на активността. Най-много действителни гласове има през 1992 г., а най-малко през 2021 г.
Активността е сред най-обсъжданите въпроси преди всеки президентски вот. От нея зависи и дали ще има втори тур. Конституцията изисква балотаж, ако не са гласували повече от половината избиратели. Втори тур има и когато никой кандидат не получи повече от половината действителни гласове.
Досега няма случай държавният глава да е избран на първи тур. От 1989 г. насам българите са гласували пряко седем пъти за президент. Първият държавен глава след промените, Желю Желев, е избран от Великото народно събрание през лятото на 1990 г.
Първият пряк президентски вот се провежда през януари 1992 г. Тогава е отчетен и най-високият интерес към изборите. На първия тур има 5 091 179 действителни гласа. На балотажа те се увеличават до 5 181 844.
Три месеца по-рано парламентарните избори събират 5 540 837 действителни гласа. Това са първите парламентарни избори след приемането на новата конституция. Сблъсъкът между СДС и БСП мобилизира значителна част от обществото.
На президентския балотаж се изправят действащият президент Желю Желев и независимият кандидат Велко Вълканов. Желев е подкрепен от СДС, а Вълканов получава подкрепа от БСП. Желев печели с 2,74 млн. гласа. Разликата между двата тура е малка, но интересът леко нараства.
През 1996 г. действителните гласове на първия тур са 4 288 499. Това е вторият голям пик в активността. Вотът се провежда на фона на задълбочаваща се икономическа и политическа криза при управлението на Жан Виденов.
Кандидатът на ОДС Петър Стоянов печели убедително срещу кандидата на БСП Иван Маразов. На балотажа обаче действителните гласове намаляват. Няколко месеца по-късно предсрочните парламентарни избори събират близо 4,26 млн. гласа. Вълната на подкрепа за ОДС води до кабинета на Иван Костов.
През 2001 г. активността на първия тур спада до 2 837 708 действителни гласа. Пет месеца по-рано парламентарните избори, спечелени от НДСВ на Симеон Сакскобургготски, събират 4 527 892 гласа.
НДСВ не издига собствен кандидат за президент и подкрепя действащия Петър Стоянов. Кандидатът на БСП Георги Първанов обаче печели изборите. На втория тур активността се увеличава до 3 775 119 гласа. Това е един от само двата случая, когато балотажът привлича повече действителни гласове.
През 2006 г. Георги Първанов печели втори мандат след убедителна победа срещу Волен Сидеров. На първия тур има 2 779 381 действителни гласа. На втория тур броят им намалява. Година по-рано парламентарните избори събират 3 648 177 гласа. Тогава страната се управлява от тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС.
През 2011 г. президентският вот отчита нов ръст. На първия тур са отчетени 3 364 078 действителни гласа. На балотажа те намаляват до 3 229 329. Кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелиев печели срещу кандидата на БСП Ивайло Калфин.
Две години по-рано парламентарните избори, спечелени от ГЕРБ, са събрали 4 226 194 действителни гласа. Данните показват, че по-високата активност на парламентарния вот не се пренася изцяло към президентския балотаж.
Президентските избори през 2016 г. са третият пик в активността за разглеждания период. На първия тур са отчетени 3 823 646 действителни гласа. Това е най-високата стойност от 1996 г. насам. На балотажа действителните гласове са около 3,47 млн.
Румен Радев печели първия си мандат срещу кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева. След победата му предсрочните парламентарни избори през март 2017 г. събират 3 513 419 действителни гласа. Този резултат е близък до президентската мобилизация, но остава под активността на първия президентски тур.
През 2021 г. се отчита най-ниската активност в историята на президентските избори. На първия тур са регистрирани 2 678 082 действителни гласа. Българите вече са гласували на парламентарни избори през април и юли. На 14 ноември президентският вот се провежда едновременно с третите парламентарни избори за годината.
Темата за демобилизацията на избирателите е обсъждана и от политолога Димитър Ганев в анализ за влиянието на актуалните политически теми. На парламентарните избори през април 2021 г. действителните гласове са 3 247 754.
До балотажа през 2021 г. достигат действащият президент Румен Радев и ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. Радев е издигнат от инициативен комитет и е подкрепен от БСП и други политически сили. Герджиков също е издигнат от инициативен комитет, с подкрепата на ГЕРБ-СДС.
На втория тур през 2021 г. действителните гласове намаляват още повече, до 2 307 615. Така статистиката очертава три пика на активността. Те са свързани с изборите за Желю Желев, Петър Стоянов и първия мандат на Румен Радев.
Следващият президентски вот е насрочен за 25 октомври 2026 г. В него ще участват 27 кандидат-президентски двойки. Данните за предишните избори показват различна мобилизация при първия тур и балотажа.
