Как Испания спасява плажовете си: Премахване на бетон и възстановяване на дюни

Бреговата ивица на Европа е подложена на сериозен натиск от природата. Пролетта наближава, но плажовете в много региони буквално изчезват. В Испания проблемът достига критични нива през последните години. Еколози, инженери и местни власти търсят нови начини за справяне със ситуацията. Вместо да строят нови съоръжения, те започват да премахват старите бетонни конструкции. Това е нов подход в борбата с ерозията на крайбрежието.

В област Каталуния промяната е видима с невъоръжено око. Пясъкът се свива всяка зима. Преди години ивиците бяха широки стотици метри. Днес на много места остават едва по двадесет метра. Жителите на крайбрежните градове наблюдават процеса с голяма тревога. Бруно Камбре, жител на Монгат, описва мащаба на нанесените щети.

„Както виждате, плажът е погълнат… Морето погълна целия пясък. Освен това е разяло скалите и е причинило много щети – не само тук, но и по цялото крайбрежие от Барселона и Бадалона нагоре. Както вече знаем, бурните води нанасят сериозни щети и в Тарагона.“

Проблемът не се корени единствено в климатичните промени. Човешката дейност играе ключова роля в разрушаването на екосистемата. Крайбрежието е застроено гъсто с бетонни алеи и жилищни сгради. Пясъкът няма естествено пространство за своето движение. Зимните бури стават по-интензивни и продължителни. Старият железен път между Барселона и Матаро се приближава опасно до морската вода всяка година. Подобни процеси се наблюдават и по нашите географски ширини, където климатичните промени и ерозията прекрояват Черно море.

Бруно Камбре си спомня по-добри времена за местната ивица.

„Плажът се простираше на около 500 – 700 метра и през лятото беше много оживен. През лятото се пълни с хора, а тази година ще видим какво ще стане, защото, както виждате, състоянието му е много лошо.“

Дълги години властите са залагали на изкуствено пълнене на плажовете. Огромни количества пясък се превозват с камиони ежегодно. Изкуственото пълнене на плажове с пясък се оказва скъпо и неефективно решение. Учените от Университета на Жирона определят тези действия като краткотрайни. Първата голяма буря връща пясъка обратно в морето. Испанското крайбрежие привлича почти 100 милиона туристи годишно, което прави защитата му икономически приоритет.

Карла Гарсия Лосано, преподавател по физическа география, Университет на Жирона, обяснява липсата на защита.

„Бурята достига дотам и наводнява всичко. Това се случва на изкуствените плажове, където дюните са премахнати. Цялата зона редовно се наводнява. Ако имаше дюни, това нямаше да се случва.“

В Калафел прилагат коренно различна стратегия за спасение. Те разрушават изкуствените прегради, за да възстановят природата. Властите демонтират крайбрежни алеи и вълноломи. Поставят се прегради от тръстика за задържане на пясъка. Възстановяването на дюните служи като естествен щит срещу морските вълни. Това е част от по-широка стратегия за опазване на уникални локации, подобни на испанското бижу Табарка, където балансът е жизненоважен.

Карла Гарсия Лосано подчертава важността на естествените процеси.

„Изкуственото възстановяване на дюните вече не е възможно. Трябва да търсим други решения. В този контекст общината реши да възстанови дюните по естествен начин чрез съоръжения, които задържат пясъка, носен от вятъра.“

В градове като Ситжес решението е изключително трудно. Крайбрежните алеи имат историческа и социална стойност. Те са център на местния живот и икономика. Премахването им би променило облика на града завинаги. Ако алеите останат, морето вероятно ще ги разруши само. В Каталуния пясъчните ивици на места са се свили от стотици метри до едва 20 метра. Властите трябва да избират между бетона и оцеляването на плажа.

Ситуацията в Испания е предупреждение за целия свят. Природата не може да бъде контролирана единствено чрез инженерни съоръжения. Понякога най-правилното решение е разумното отстъпление. Премахването на бетонните структури дава шанс на крайбрежието да се възстанови само. Естественият щит на дюните се оказва по-надежден от изкуствените вълноломи. Бъдещето на туризма зависи от способността ни да работим с природата.