Кабинетът обяви две от дружествата в групата на „Лукойл“ за обекти, свързани с националната сигурност
Министерският съвет обяви „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл България Бункер“ за обекти, свързани с националната сигурност. Вицепремиерът Александър Пулев обясни, че решението цели запазване на оперативния контрол и спазване на санкциите.
Министерският съвет обяви две дружества от групата на „Лукойл“ за стратегически обекти. Тези компании вече официално са свързани с националната сигурност на Република България. Става въпрос за „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Лукойл България Бункер“ ЕООД. Новината съобщи вицепремиерът Александър Пулев на специален брифинг след заседанието. Пулев заема постовете министър на икономиката, инвестициите и индустрията. Решението беше взето на закрито заседание на кабинета днес. То цели пълна защита на държавния интерес в енергийния сектор.
Правителството обяви „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Лукойл България Бункер“ ЕООД за обекти от национално значение. Този важен ход гарантира оперативния контрол върху тези специфични дружества. Държавата иска да предотврати всякакви рискове за рафинерията в Бургас. Също така се защитава пълната стабилност на пазара на горива у нас. Планът е част от по-широка антикризисна стратегия на правителството. Александър Пулев подчерта, че кабинетът уважава частната собственост и интереси. Въпреки това интересът на българските граждани остава най-важният приоритет. Домакинствата и потребителите трябва да бъдат защитени от пазарни трусове.
Вицепремиерът припомни дебатите по първото гласуване на измененията в закона за „Лукойл“. Тези промени се наложиха след скорошно решение на Конституционния съд. Съдът обяви част от приетите миналата година текстове за противоконституционни. Това наложи незабавна и бърза реакция от страна на изпълнителната власт. Александър Пулев определи създалата се ситуация като „наследен проблем“. Правителството реши този проблем чрез днешното си целенасочено действие.
„Решихме и този наследен проблем“, каза Пулев.
Решението на Конституционния съд трябва да влезе в сила в следващите дни. Ако правителството не беше реагирало, контролът можеше да се върне при руските собственици. Това би създало сериозни рискове за спазването на международните санкции. Пулев обясни, че управлението на руски мениджъри би довело до автоматично нарушение. Това от своя страна би довело до затваряне на рафинерията в Бургас. Подобен сценарий би предизвикал огромно сътресение за българските потребители и индустрията.
България ще поиска отново удължаване на дерогацията за петрола от САЩ. Срокът за подновяване на този лиценз изтича през месец октомври. Официално искане за удължаване на дерогацията вече е подадено и към британските власти. Това се е случило още през миналата седмица. Държавата продължава да упражнява строг контрол върху дейността на компанията. Този контрол се осъществява чрез фигурата на особения търговски управител. Тази институция подсигурява стриктното изпълнение на всички наложени санкции.
„Предприели сме всички нужни действия, във всеки един момент българското правителство през института особен търговски управител е подсигурило изпълнението на санкциите. Буквално не сме били в нарушение нито един ден и час, не е имало и една молекула руски петрол, която да е преработена в „Лукойл България“, работи се само с несанкционирани доставчици на петрол“, каза Пулев.
Рафинерията в Бургас работи единствено с несанкционирани доставчици на суров петрол. Според вицепремиера досега не е преработена нито една молекула руски петрол. Всички международни санкционни режими се спазват стриктно от българската държава. Министър Пулев свърза действията и с т.нар. „30-секунден закон Лукойл“. Оперативният контрол е ключов за енергийната стабилност на цялата страна. „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл България Бункер“ са жизненоважни звена в системата. Тяхната работа влияе директно върху транспорта и националната логистика. Обявяването им за обекти на националната сигурност засилва държавния надзор. Този статут позволява по-висока степен на прозрачност и сигурност. Българската държава ще продължи да упражнява всички нужни действия на контрол. Целта е да не се застрашават санкционните режими в бъдеще.
