Йотова: Разказите за свободна българска Добруджа са лична съдба и наследена родова памет
Илияна Йотова определи разказите за свободна Добруджа като лична съдба и наследена родова памет. Добрич отбелязва годишнините от Добричката епопея и Крайовската спогодба.
Разказите за свободна българска Добруджа не са просто страници от историята. За мнозина те са лична съдба и наследена родова памет.
Президентът Илияна Йотова отправи поздравителен адрес до жителите на Добрич и кмета на града. Поводът са две важни годишнини, които добричлии отбелязват на 7 септември.
Навършват се 110 години от Добричката епопея. Отбелязват се и 86 години от подписването на Крайовската спогодба. Информацията съобщиха от пресслужбата на президентството.
В приветствието си държавният глава подчертава дългия и труден път към свободата на Добруджа.
„Незаслужено дълъг бе пътят към свободата на този хубав български край. Съдено му бе да понесе тежки неправди и да посрещне цели три пъти освобождението“
Йотова отбелязва героизма на българските воини в Добричката епопея. Според нея те са защитили родната земя, без да отстъпят нито педя.
На 7 септември 1940 година Южна Добруджа и Добрич се завръщат в пределите на Отечеството. Президентът свързва тази дата с възстановяването на историческата справедливост.
Йотова посочва и значението на Крайовската спогодба за българите. Тя заявява, че договорът затваря болезнена историческа рана.
„Крайовската спогодба затвори завинаги една от най-болезнените рани във всяко българско сърце и възроди трайното приятелство между българския и румънския народ“
В обръщението си президентът говори за значението на Добруджа за България. Тя свързва региона с българската държавност, плодородната земя и културната памет.
Йотова споменава Йордан Йовков, Дора Габе и добруджанци. Тя определя местните хора като сърдечни, трудолюбиви и гостоприемни.
Президентът определя 6 септември 1885 и 7 септември 1940 година като дни на българското Съединение. Според нея двете дати въплъщават идеала за единство и благоденствие.
„6 септември 1885 и 7 септември 1940 година ще останат навеки дните на българското Съединение. Дни на възторг, на справедливост и надежда.“
В края на поздравителния адрес Илияна Йотова призовава за признателност към предците. Тя подчертава тяхната смелост и разум при отстояването на бъдещето на България.
Посланието поставя паметта, единството и историческата справедливост в центъра на честванията. Темата за националното обединение присъства и в друго обръщение на Илияна Йотова.
