Йордан Радичков: Политиката като лека жена и други весели истории
На 21 януари се навършиха 22 години от смъртта на Йордан Радичков. Припомняме си негови прозрения и хумористични истории, включително известния му цитат за политиката като „лека жена“.
Йордан Радичков (24 октомври 1929 г. - 21 януари 2004 г.) Красиво приятелство свързваше Радичков и актьора Григор Вачков Скулпторът Георги Чапкънов - Чапа, изработи паметника на писателя за Монтана.
На 21 януари се навършиха 22 години от смъртта на Йордан Радичков – един от най-значимите български писатели. Той напусна този свят през любимия си месец януари, оставяйки след себе си множество неразказани истории, както споделя със съпругата си Сузи.
Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в село Калиманица, област Монтана. Завършва гимназия в Берковица през 1947 г. и започва кариерата си като кореспондент и редактор във вестници като „Народна младеж“, „Вечерни новини“ и „Литературен фронт“. През годините той заема и важни обществени позиции, включително заместник-председател на Съюза на българските писатели (1986-1989) и съветник в Съвета за развитие на духовните ценности към Държавния съвет (1973-1986).
В памет на писателя ще си припомним няколко весели случки от неговия живот, които разкриват неговия уникален хумор и проницателност.
Наздравица с лимонада и прозрения
По време на новогодишно тържество в редакцията на сп. „Септември“ през 1985 г., Радичков е безучастен към общата еуфория. Когато го канят да вдигне наздравица, той отговаря със своя характерен сарказъм:
Какво мога да кажа аз, който пие гола лимонада. Когато работех във в. „Литературен фронт“, Славчо Васев (главен редактор на вестника) ни събираше преди Нова година да мислим заедно за новогодишния брой. Получаваше се най-сивият брой. На фона на миналото не виждам нищо утешително в настоящето. От ученическите си години помня майката на присъстващия тук Боян Ничев. Тя беше учителка в Берковица. Невероятно интелигентна. И аз не знам – Боян Ничев, който е професор, доктор, дали ще достигне нейната интелигентност.
Този отговор демонстрира неговата наблюдателност и критичен поглед към действителността, както и уважението му към истинската интелигентност.
Художествена намеса и неочакван финал
На среща в Съюза на българските журналисти, където присъстват Борис Ангелушев, Любомир Левчев и Здравко Мавродиев, се обсъжда спряна стихосбирка. Радичков взема сигналния екземпляр и започва да го „дорисува“. Неговата финална резолюция е типична за неговия остър език:
На поета да му се ударят 100 тояги на голо!
Тази случка подчертава нестандартния подход на Радичков към изкуството и критиката.
Кронебургска бира в Хонконг
По време на пътуване до „Експо 70“, група български творци, сред които и Радичков, попадат в силна турбуленция. След като се окопитват на летището в Хонконг, писателят решава да провери границите на обслужването:
Сега ще ги побъркам тия китайци. Ще им поискам кронебургска бира, да ги видя какво ще правят! Отива на барчето и казва на облечения в смокинг барман: Гибен зи мир юн Кронебург бир, бите. Барманът се покланя, отваря хладилника и подава на Радичков студена кронебургска бира.
Тази случка показва чувството му за хумор и желанието да провокира.
Радичков и политиката: „Лека жена“
Йордан Радичков е известен с непоколебимата си позиция и прям език. Той е бил депутат в Седмото Велико народно събрание през 1990 г., но напуска след само три месеца заради скандал с БСП. По време на предизборно събрание в Михайловград, където е избран за кандидат-депутат, той е запитан за отношенията си с бившата власт:
Другарю Радичков, говорите срещу досегашната комунистическа власт, но и вие ходехте на лов с Тодор Живков. Ще отречете ли? – Не, няма да отрека – спокойно отговаря писателят. – Тя, властта, е като леката жена – всички я одумват, но всеки иска да си легне с нея. Та и аз така…
Това е един от най-известните му цитати, който описва властта с неподражаема метафоричност и откровеност.
Избори и биволици: Радичков и вицовете
На Шестия конгрес на Съюза на българските писатели през март 1989 г., по време на избори за управителен съвет, Радичков разказва виц, който осмива безсилието и примирението:
Старец си пасе биволицата, а наблизо войници правят учение. Изведнъж старецът вижда, че биволицата му затъва в тресавището. Паникьосва се, започва да вика за помощ. Дотичват войници, докарват танк, закачват стоманено въже за танка, от другата страна на въжето правят ласо и го мятат на врата на биволицата. Машината потегля, въжето прерязва биволския врат и довлича отрязаната биволска глава. – Какво направихте бе, момчета?, проплаква старецът. – Е, дядо, каквото можахме – направихме…
Този виц отразява разочарованието от безсмислените действия и липсата на истински резултати.
Магарето във футбола и културата
Радичков често използва метафори с животни, за да изрази своите мисли. По повод на слабото представяне на България на световното първенство по футбол през 1986 г., той казва:
Нашата работа е все едно на конни състезания да бягаш с магаре. Магарето – храни го, зоби го, пои го, то си е магаре и кон не може да стане.
В друг случай, обсъждайки културното общуване на народите, писателят разказва виц за магаре, което си мисли, че срещата е за съвсем друго:
Магарето видяло коне на селската мера, изтичало при тях и казало: – Готово! – Какво готово? – Това, за което сме се събрали… Конете му казали, че се събрали, за да се надбягват. – Ех, мама му стара! А аз си мислех, че ще си ги мерим…
Тези анекдоти показват неговата способност да осмива човешките слабости и абсурдите на живота.
Училището на Емилиян Станев
Йордан Радичков, който е бил близък приятел с Емилиян Станев, посещава новооткрито училище, носещо името на писателя. Виждайки модерното оборудване, той се обръща към Пенчо Кубадински с думите:
Пенчо, добре, че завърших обикновено четирикласно училище с вероучение. Такова училище не бих могъл да завърша…
