Иван Дяксов: Самолетите могат да кацат безопасно у нас и без GPS
Иван Дяксов заяви, че България може безопасно да обслужва въздушния трафик и без GPS. Смущенията се наблюдават всекидневно над страната и Черно море.
Смущенията на GPS сигнала над България и Черно море се наблюдават всекидневно. Те са започнали след началото на войната в Украйна през 2022 г.
Това казва Иван Дяксов, генералният директор на Държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“. Според него самолетите могат безопасно да летят, прелитат и кацат над България без GPS.
Ръководителите на полети следят машините с радари и при необходимост дават точен курс. РВД разполага и с наземни навигационни средства, които не зависят от спътниковата навигация.
При започването на военните действия в Украйна предприятието е анализирало възможните рискове. Част от навигационните средства са изолирани от GPS сигнала.

„Самолет може да кацне, да лети и да прелита безопасно над България и без GPS.“
Има два основни вида инциденти с GPS системата. Първият е заглушаване на сигнала, известно като GPS джаминг.
При този проблем информацията изчезва от екрана на самолета. Екипажът вече не получава данни от спътниковата навигация.
Вторият вид е GPS спуфингът. При него системата се заблуждава чрез подаване на грешни данни.
Така екипажът може да получи координати, които не съответстват на действителното местоположение. Самолетът може да лети над Черно море, а системата да показва Крим, Израел или Украйна.
Всеки екипаж докладва на ръководителя на полети при проблем с GPS. РВД е длъжно да информира ДАНС и Комисията за регулиране на съобщенията.
При необходимост ръководителят на полети потвърждава позицията на самолета. Той може да даде курсове към конкретна точка.
Ръководителят следи въздухоплавателното средство до напускане на контролираното въздушно пространство. Той знае местоположението му и комуникира с екипажа.
Пилотът може да поиска навигационна помощ. Възможно е и самостоятелно продължаване чрез други навигационни средства.
През миналата седмица сигналът в Софийското поле е бил масово заглушен. Всеки екипаж, пристигащ за кацане, е докладвал за липса на GPS.
Постоянният сигнал е помогнал на службите да установят източника на смущенията. Той е бил засечен в ресторант в София.
Преди това РВД периодично е получавало доклади за липса на GPS сигнал. Обикновено случаите били епизодични.
При полета на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен до Пловдив също е имало заглушен сигнал. Дяксов посочва, че специалистите трябва да установят причината.
Стандартните радари на РВД не могат да засичат дронове с малка отразяваща площ. За това са необходими специални системи, които работят в определени зони.
Към момента летищата не разполагат с такива системи. На летище София са били разположени системи на Министерството на отбраната.
РВД и летищата използват вътрешни процедури при забелязан дрон. Информацията се предава между ръководителите на полети и екипажите.
Дроновете обикновено се засичат визуално. Гранична полиция или други служители подават информация за местоположението им.
След това ръководителите на полети информират екипажите. Те предприемат мерки за избягване на съответната зона.
В Западна Европа дронове са довеждали до затваряне на летища. Това е прекратявало излитанията и кацанията и е причинявало значителни загуби.
Военните действия между Иран, Израел и САЩ са намалили прелитанията през българското въздушно пространство. През март и април спадът е бил значителен.
Основно са намалели полетите от Близкия изток. В началото са загубени между 300 и 500 самолета дневно.
Това представлява свиване между 14 и 17 процента. Впоследствие трафикът започнал постепенно да се възстановява.
В момента намалението е около 10–11 процента, но се наблюдава тенденция към възстановяване. Миналата година РВД е обслужило почти 1 200 000 полета.
Компаниите от Близкия изток заобикалят затворените въздушни пространства. Новите маршрути увеличават полетите с поне час и разходите на авиокомпаниите.
Дяксов обяснява, че България не генерира закъснения на полети. РВД използва гъвкаво работно време и автоматизирана система за обслужване.
Въздушното пространство е разделено на сектори. При пиков трафик се отварят допълнителни сектори и се разпределя необходимият персонал.
Ограничения се налагат основно при лошо време. Те остават минимални, посочва генералният директор на РВД.
Предприятието търси нови ръководители на полети и инженерно-технически специалисти. Кандидатите за ръководители са намалели значително.
Преди години те са били между 600 и 700, а днес обичайно са между 100 и 150. В добри години достигат около 200 кандидати.
Предвидено е ежегодно да се приемат минимум 16 души за обучение. В края на подбора обикновено остават 15–16 кандидати.
Ръководителите на полети трябва да работят в оперативната зала. Дистанционната работа не е възможна за тази професия.
Кандидатите преминават теста FEAST на Евроконтрол. Той проверява решенията под напрежение, пространствената ориентация и други необходими качества.
Професията предлага високи доходи, 40 дни платен отпуск и още 10 дни за възстановяване. РВД осигурява и социални стимули.
Инженерно-техническите специалисти поддържат навигационните средства и автоматизираната система. Тя обработва радарната информация и я показва на екраните.
Дяксов е завършил ВВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. От 1990 г. работи в Държавното предприятие Ръководство на въздушното движение.
Той е преминал през всички длъжности за ръководител на полети. От май 2026 г. е генерален директор на РВД.





