Иран планира контрол над глобалните интернет кабели под Ормузкия проток

Ислямската република Иран разширява своите амбиции за влияние отвъд петролните пазари. Техеран сега се стреми да наложи контрол върху световния интернет чрез стратегическото си положение. Основната цел са подводните кабели, преминаващи под Ормузкия проток. Този воден път е критичен за глобалния обмен на финансови данни. Преносът свързва директно Европа, Азия и страните от Персийския залив.

Иран възнамерява да таксува най-големите технологични компании за използването на подводните инсталации в региона. Планът предвижда гиганти като Google, Microsoft, Meta и Amazon да спазват иранското законодателство. Операторите на кабели ще трябва да плащат лицензионни такси за разполагането им. Техеран планира да предостави правата за поддръжка изключително на ирански фирми. Това би дало на режима пълен достъп до физическата инфраструктура.

“Ще наложим такси върху интернет кабелите”, заяви миналата седмица в Екс говорителят на иранската армия Ебрахим Золфагари.

Депутатите в иранския парламент вече обсъждат конкретни стъпки за реализиране на тази стратегия. Това поставя виртуалната свързаност между континентите под потенциалната милост на аятоласите. Въпреки това съществуват сериозни правни пречки пред тези намерения. Повечето кабели се намират в международни води извън юрисдикцията на Техеран. Там Ислямската република няма законово право да налага такси.

Санкциите на САЩ също представляват огромна бариера за иранските планове. Американските компании имат забрана да извършват плащания към Ислямската република. Поради това много анализатори разглеждат заплахите на Техеран като инструмент за политически натиск. Темата е тясно свързана с общото напрежение в региона. По-рано Иран затвори за корабоплаване Ормузкия проток заради конфликти със САЩ.

Държавните медии в страната вече отправят завоалирани заплахи за физическо увреждане на кабелната инфраструктура. Подобен акт би засегнал трансакции за трилиони долари. Той би прекъснал глобалния обмен на данни по целия свят. Техеран използва географското си предимство като лост за икономическо влияние в дългосрочен план.

“Заплахите на Иран са част от стратегия, целяща да гарантира оцеляването на режима на аятоласите. Освен това се опитва да причини толкова тежки щети на световната икономика, че никой да не се осмели да атакува Иран отново”, каза ръководителката на отдела за Близкия изток в Bloomberg Economics Дина Есфандиари.

Изследователи предупреждават за военните възможности на Революционната гвардия за извършване на саботажи. Корпусът разполага с бойни водолази, малки подводници и специализирани подводни дронове. Тези средства могат лесно да достигнат до дълбоководните инсталации.

“Оборудвана с бойни водолази, малки подводници и подводни дронове, Революционната гвардия представлява заплаха за тези инсталации. Всяка атака срещу тях би могла да предизвика дигитална катастрофа на няколко континента”, предупреди изследователят Мостфа Ахмед от института “Ал Хабтур” в ОАЕ.

Иран развива концепцията за „национален интернет“ и собствена цифрова инфраструктура за филтриране на трафика. Тези усилия целят намаляване на зависимостта от глобалната мрежа. В последно време се обсъжда въвеждането на „Internet Pro“. Това е система с диференциран достъп за одобрени потребители. Този модел на „бели списъци“ засилва цензурата и ограничава свободното споделяне на информация. Често тези методи се прилагат по време на вътрешни вълнения. Това се вижда при протестите в Иран и опитите за цифрова изолация чрез технологии.

Вътре в Ислямската република съществува разделение относно тези политики. Умерените кръгове смятат висококачествения интернет за право на всички граждани. Те се противопоставят на системите за двустепенен достъп до мрежата. Министерството на комуникациите официално твърди, че не подкрепя ограниченията за обществеността. В същото време твърдолинейните структури настояват за пълен контрол в името на националната сигурност.

Евентуално прекъсване на подводните кабели би изолирало части от Източна Африка от глобалната мрежа. Съседите на Иран в Персийския залив също са изложени на риск от сериозни сривове. Това би засегнало банковия сектор и жизненоважния износ на енергийни ресурси. Финансовата търговия между Европа и Азия ще понесе тежки загуби при всяка дигитална блокада. Западни изследователи по дигитални права подчертават, че този модел създава опасен прецедент. Агресивният държавен контрол върху критичната инфраструктура засилва международната изолация на Техеран.