Илияна Йотова: България не може да даде военна помощ, която не е налична в излишък
Вицепрезидентът Илияна Йотова коментира спирането на военната помощ за Украйна и отношенията с Република Северна Македония. Тя подчерта, че националната сигурност е приоритет.
Вицепрезидентът Илияна Йотова направи важно изявление относно военната помощ за Украйна. Тя подчерта, че държавата няма как да предостави техника, която липсва. Според нея решенията се вземат на базата на реалните наличности в складовете. Министерството на отбраната и правителството спазват стриктно действащото законодателство.
На първо място е осигуряването на собствената ни национална сигурност. Това е водещият принцип в действията на президентската институция. Йотова припомни решението на Народното събрание от декември 2022 година. То ясно определя условията за изпращане на въоръжение към трети страни.
„Военният министър и правителството стриктно спазват решението на Народното събрание от декември 2022 г., в чиито текстове ясно се казва, че когато има количества въоръжение над необходимите за българската армия, тогава България може да ги комплектова и да ги изпраща за Украйна. Нямам основание да не вярвам на министъра на отбраната, че в момента в България няма такива наличности. Няма как да се даде нещо, което го нямаме или не е в достатъчно количество. На първо място е да осигурим собствената си национална сигурност.“
Илияна Йотова, президент на Република България, изрази пълно доверие към министъра на отбраната. Тя отбеляза, че направеният преглед е установил липса на излишни наличности. България може да изпраща оръжие само при количества над нужните за армията. Народните представители са приели достатъчно гъвкава рамка за тези доставки.
Йотова подчерта, че стабилността на българската армия е критично важна. Тя смята, че това решение няма да влоши отношенията с Украйна. Действащите договорености продължават да се изпълняват чрез европейски механизми. Европейският съюз осигурява компенсации за държавите, предоставящи военна подкрепа на Киев.
Темата за Република Северна Македония също бе широко коментирана от вицепрезидента. Йотова се срещна с президента Гордана Силяновска вчера. Тя напомни, че Скопие има поети конкретни ангажименти към Европейския съюз. Вписването на българите в Конституцията е задължително условие за напредък.
„Вчера подчертах за пореден път, че не говорим за евроконсенсус. Има договорености между РСМ и ЕС, които един ден трябва да приемат страната в общото европейсеко семейство. РСМ е поела ангажименти и те трябва да бъдат изпълнени. Част от тези ангажименти са вписването на българските граждани в Конституцията и изпълнението на Договора за добросъседство.“
Президентът Илияна Йотова реагира остро на твърденията от страна на Скопие. Новите управляващи там оспорват валидността на предишни споразумения. Йотова подчерта, че международните договори не зависят от смяната на политическия кабинет. Държавните ангажименти са валидни независимо от политическите промени в управлението.
„За първи път срещам подобно твърдение, че споразумение, подписано от предишно правителство и предишни политици, не е валидно за сегашните политици. Ако новото правителство реши да прави нещо друго, това е изцяло тяхна отговорност“
България очаква Северна Македония да изпълни своята преговорна рамка без забавяне. Това включва и пълното прилагане на Договора за добросъседство. Йотова призова за по-малко политически лозунги и повече реална работа. Тя подчерта, че европейският път изисква постигането на конкретни резултати.
Вътрешната икономическа ситуация също бе част от официалния коментар. Йотова говори за мерките на правителството срещу високите цени на пазара. Тя смята, че е твърде рано за окончателни оценки на тяхната ефективност. Вицепрезидентът настоява за изключително балансиран подход към държавните разходи.
Социалните плащания трябва да бъдат защитени приоритетно в държавната хазна. Тя посочи, че в други сфери може да се наложи пестене. Йотова подчерта необходимостта от запазване на жизнения стандарт на гражданите. Това е особено важно в периоди на глобална икономическа нестабилност.
Йотова последователно поставя националния интерес над външния политически натиск. Тя отказва да приеме допълнителни доставки при установен недостиг на ресурси. Тази позиция цели да гарантира отбранителните способности на българската държава. Вицепрезидентът следи внимателно всички действия на изпълнителната власт.
Критиците често настояват за по-голяма активност в подкрепа на Украйна. Те подчертават нуждата от тясна координация с партньорите от НАТО. Йотова обаче остава вярна на принципа за национална сигурност. Тя вярва, че България трябва първо да осигури собствените си отбранителни граници.
По отношение на Северна Македония, българската позиция остава напълно непроменена. България ще продължи да настоява за стриктно спазване на договорите. Йотова вижда в това единствената гаранция за стабилността на Балканите. Спазването на европейските правила е задължителният път към членство.
Вицепрезидентът призова за висока отговорност от страна на всички политици. Тя подчерта, че държавните институции трябва да работят в пълен синхрон. Прозрачността при вземането на решения е от ключово значение за обществото. Йотова ще продължи да защитава интересите на всички български граждани.
