Икономистите на БАН очертаха три сценария за българската икономика до 2028 година

Икономистите от Българската академия на науките (БАН) представиха своя Годишен доклад за икономическото развитие на страната. Документът очертава три основни сценария за развитието на България до 2028 година. Според учените страната навлиза в 2026 година със силно вътрешно търсене и активен кредитен пазар. Инвестиционният импулс остава изразен, но външната позиция на икономиката отслабва.

Докладът е озаглавен

„Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“

и е подготвен от Института за икономически изследвания (ИИИ). Експертите анализират глобалната и националната икономика през изминалата година. Те представят прогнози, които зависят от външната среда, финансовите условия и фискалната политика. Базовата перспектива за страната остава благоприятна, въпреки високата външна несигурност.

Реалният брутен вътрешен продукт ще нараства с 3,5 на сто през 2028 година според базовия сценарий на БАН. Преди това се очаква темповете да бъдат по-умерени. През 2026 г. растежът ще бъде 1,6 на сто, а през 2027 г. ще достигне 2,5 на сто. Тези данни показват оптимизъм в сравнение с други международни институции. За сравнение, Виенският институт за международни икономически изследвания (wiiw) прогнозира по-нисък растеж от 2,4 на сто за същия период. Министерството на финансите също е по-консервативно и очаква забавяне до 2 на сто след 2026 г. Въпреки това, България показва потенциал да изпревари региона по ръст на БВП след ревизия на данните.

Учените предупреждават за риск от ограничена стагфлационна конфигурация. Това включва по-нисък растеж, съчетан с по-висока инфлация и слаба фискална позиция. Инфлацията ще се понижава бавно до 2,4 на сто през 2028 година. За текущата година тя се оценява на 3,7 на сто, а за следващата – на 2,9 на сто. Данните на wiiw потвърждават очакванията за бавно затихване на инфлационните процеси в краткосрочен план. Безработицата в страната ще остане на ниски нива между 3,6 и 3,7 на сто.

Централна тема в доклада е необходимостта от трансформация на икономическия модел. БАН препоръчва преминаване от потребителски стимули към модел, базиран на производителност и човешки капитал. Износът с висока добавена стойност трябва да стане водещ фактор. Икономистите подчертават, че електроенергията, газът, пшеницата и заплатите формират над 80 процента от промяната на производствените цени. Това е установено чрез нов Индекс на цените на факторите на производство. Растящите разходи за труд оказват сериозно влияние върху конкурентоспособността на предприятията. Българските стоки са под натиск заради по-скъпия труд и енергийните ресурси.

Фискалната политика изисква повишено внимание и предпазливост. Икономистите от БАН смятат, че не е устойчиво да се финансират социални разходи чрез нов дълг. Основният риск не е самото ниво на държавния дълг, а неговата неефективна употреба. Учените настояват за антициклична политика и по-строг контрол върху публичните инвестиции. Дори при оптимистичен сценарий дълговата динамика не се стабилизира автоматично. Министерството на финансите също идентифицира растящия дефицит като ключов риск до 2028 година.

Членството в еврозоната се разглежда като важен институционален успех. БАН посочва, че успешното излизане от паричния съвет ще донесе финансови предимства. Еврото обаче не гарантира автоматично ускоряване на растежа. Необходими са технологично обновяване и по-висока производителност на труда. Световната банка вече повиши очакванията си за България до 3 на сто за тази година. НСИ също ревизира нагоре ръста на БВП за 2024 г. до 3,4 на сто. Качеството на бъдещия растеж ще зависи от прехода от потребление към мащабни инвестиции и индустриална модернизация.