Христос Харпантидис: Нелегалната търговия вече не е само икономически проблем, а въпрос на сигурност

Нелегалната търговия с цигари в Европа претърпява фундаментална трансформация. Това показва последният доклад на KPMG за незаконното потребление, представен в Брюксел. Проблемът вече не се ограничава до контрабанда през външните граници. Все по-голяма част от незаконните продукти се произвеждат вътре в Европейския съюз. Институциите и правоохранителните органи отчитат навлизането в нов, по-опасен етап на криминалната дейност.

Европейският съюз губи 16,7 милиарда евро годишно от нелегална търговия с цигари. Данните разкриват тревожен парадокс за европейските пазари. Общото потребление на цигари намалява, но незаконният сектор продължава да расте. През 2025 г. в изследваните 38 държави са изпушени 55,3 милиарда незаконни цигари. Това е ръст от 3,1 милиарда къса спрямо предходната година. Общите загуби за държавните бюджети възлизат на 22,4 милиарда евро.

Фалшивите продукти вече съставляват близо 50% от общото незаконно потребление в Европа. Това е най-значимата промяна в структурата на пазара. Незаконното производство на собствена територия измества традиционния внос. Фалшификатите достигат 24,7 милиарда цигари в изследваните държави. Тези факти показват, че престъпните мрежи оперират директно в сърцето на Европейския съюз. Те се възползват от свободното движение и липсата на вътрешни граници.

Докато Франция и Белгия отчитат критично високи нива на незаконно потребление, ситуацията в България е различна. България поддържа един от най-ниските нива на нелегален пазар в ЕС – едва 1,5%. Авторите на доклада обясняват това с последователния контрол. Предвидимата данъчна политика също играе ключова роля за стабилността на пазара. Това контрастира рязко с държави, които залагат на агресивни фискални мерки без реален контрол.

Христос Харпантидис от Филип Морис Интернешънъл (ФМИ) подчертава сериозността на ситуацията в Брюксел. Той определя загубените 17 милиарда евро като аларма за всяка европейска столица. Според него проблемът вече е въпрос на сигурност. Престъпните групи използват нелегалната търговия в региони с конфликти или напрежение. Това финансира организираната престъпност и застрашава стабилността на държавите.

Размерът на загубените приходи е най-впечатляващото число. Става дума за около 17 милиарда евро.

Харпантидис посочва примери от Литва за дейности по границите с Русия и Беларус. Нелегалната търговия се превръща в инструмент за оказване на натиск върху сигурността. Това изисква промяна в начина, по който правителствата разглеждат този проблем. Той вече не е само фискален въпрос, а част от националната отбрана срещу хибридни заплахи.

Това означава, че производството вече е в сърцето на Европа.

В момента на европейско ниво се водят ключови разговори за бъдещето на регулациите. Обсъждат се Директивата за тютюневите изделия и Директивата за акцизите. Първи реакции за новата тютюнева регулация на ЕС показват нуждата от баланс. Харпантидис призовава за диалог, основан на здравия разум. Той смята, че политиките трябва да отразяват спецификите на различните категории продукти.

Нелегалната търговия трябва да бъде взета предвид както при продуктовите политики, така и при фискалните политики.

Франция е пример за неуспешен подход според представителите на индустрията. Там около 41% от пазара е незаконен, а нивата на тютюнопушене растат. Същевременно се налагат забрани на нови категории продукти като никотиновите паучове. Този подход не отчита потребителското поведение и реалностите на пазара. Забраните често отварят нови ниши за нелегалните дистрибутори.

Трябва да изграждаме политики, които са полезни за общественото здраве и за европейските граждани, а не да се ръководим от стари идеологически схващания, че всички продукти са еднакви.

Швеция остава водещ модел за успешна здравна политика в Европа. Проф. Карл Фагерстрьом посочва шведския модел като пример за намаляване на смъртността. Нивото на тютюнопушене там е едва 5%. Държави като България, Румъния и Гърция също постигат напредък чрез признаване на новите категории продукти. Тези страни залагат на риск-базиран подход вместо на пълни забрани.

Европейската комисия вече подготвя нови инструменти за икономическа сигурност. Тези мерки целят защита на европейската индустрия от нелоялни търговски практики. Програмата за 2026 г. поставя акцент върху устойчивостта към външни заплахи. Предвижда се засилване на митническия контрол срещу незаконни стоки, включително тези от електронната търговия.

Важен елемент е дигитализацията на митническите и данъчните системи. ЕК планира по-добър обмен на информация за откриване на незаконни продукти чрез споделени бази данни. Темата за нелегалната търговия вече е част от по-широкия разговор за хибридните заплахи. Институциите се стремят към по-бързо прилагане на търговски защитни инструменти и антидъмпингови мерки.

Швеция е отличен и вече станал знаков пример как една държава може да следва последователна политика, дори когато общата тенденция е различна, и да постигне значителни резултати за общественото здраве.

Регулаторната среда трябва да намери баланс между общественото здраве и пазарните реалности. Харпантидис вярва, че правилният разговор тепърва предстои в европейските институции. Успешните примери в Европа трябва да се следват и адаптират спрямо местните специфики. Сигурността на гражданите зависи от ефективната борба с организираната престъпност и нейните финансови източници.