Хорхе Меси, който не позволи на футбола да загуби сина му Лео (Обзор)

На 8 август Лионел Меси загуби баща си Хорхе. Осемкратният носител на „Златната топка“ отлетя за родния си Росарио за погребалната церемония. Междувременно футболният свят скърби заедно с него.

Меси пропусна мача на „Интер Маями“ срещу „Монтерей“ за купата на лигата. Той трябваше да започне срещата като капитан. Съотборникът му Леандро Паредес също ще бъде до него.

Погребението на Хорхе Меси ще бъде частно. На церемонията ще присъстват само членове на семейството и близки приятели. Въпреки това фенове вече се събраха пред портите на гробището. Те искат да покажат подкрепата си към семейството.

След церемонията Лео може да остане в Аржентина толкова дълго, колкото е необходимо. „Интер Маями“ няма да го пришпорва.

Хорхе Меси беше първият треньор на сина си. Двамата се свързват с клуба „Грандоли“, където играят по-големите братя на Лео. Хорхе работи там като треньор на непълен работен ден, а неговият брат е в първия отбор.

В началото Лео посещава стадиона само като зрител. Един ден обаче на треньора Салвадор Апарисио не достигат играчи. Бабата на момчето го насърчава да излезе на терена. Апарисио го поставя на десния фланг, близо до баба му.

Лео играе за „Грандоли“ между петата и седмата си година. Когато е на шест, Хорхе поема отбора. През 1987 г. тимът остава непобеден. Меси получава фланелка с номер 10.

„Спечелихме лигата и всеки турнир, в който играхме. Дори не загубихме приятелски мачове.“

Хорхе разказва, че синът му вкарвал голове, създавал положения и променял мачовете. Той обаче не провежда специални индивидуални тренировки. Лео тренира три пъти седмично със стандартни технически упражнения и тактически инструкции.

Една случка с входната такса слага край на периода му в „Грандоли“. Семейството няма пари да плати две песо за вход. Хорхе иска изключение, но получава отказ. Същата вечер Лео облича фланелката на клуба за последен път.

Малко преди седмия си рожден ден той се присъединява към „Нюелс Олд Бойс“. Там започва да бележи впечатляващо. Според Анхел Руани Меси вкарвал около сто гола на сезон.

Проблемите идват заради ръста му. На 10 години Лео е висок 127 сантиметра. Година по-късно достига 132 сантиметра и тежи 30 килограма. Лекарите установяват необходимост от лечение с хормон на растежа.

Хорхе поема тежестта на лечението и започва да търси решение. Терапията струва 900 песос месечно при заплата от 1600 песос. Икономическата криза в Аржентина допълнително усложнява ситуацията.

„Казват, че държавата се е погрижила за лечението на Лео. Това не е вярно.“

Хорхе търси помощ от „Ривър Плейт“, но сделката остава невъзможна. Той няма намерение да сменя аржентинския клуб на сина си. Бащата се опитва да окаже натиск върху „Нюелс Олд Бойс“, който е обещал да плаща лечението.

След това Хорхе заснема Лео, докато жонглира 113 пъти с портокал и 120 пъти с тенис топка. Видеото стига до скаута на „Барселона“ Хосе Мария Мингея. На 2 октомври 2000 г. Карлес Рексач вижда момчето с топката.

„По дяволите, трябва да го подпишем! Веднага!“

Процедурата се проточва, защото Лео е 13-годишен чужденец в Испания. „Барселона“ трябва да намери работа за Хорхе и да уреди документите. През декември бащата поставя ултиматум. Той посочва и други клубове като възможни варианти.

„Барселона“ се съгласява да осигури къща, работа, компенсация за билетите и медицинското лечение. На 15 февруари 2001 г. семейство Меси заминава за Барселона. Хорхе така и не получава последната си заплата от стоманолеярния завод.

„Триумфът на Меси е триумф на Хорхе. И само негов.“

Лъчезар Танев също разказва за ролята си в ранния път на футболиста. По думите му съдружникът му Орасио Гаджоли прави първия контакт със семейството на Меси през 2001-2002 г. Танев твърди, че фирмата им се грижи за Лео и семейството му между 13 и 16-годишната му възраст.

Той допълва, че първият професионален договор на Меси с „Барселона“ е сключен чрез тяхната фирма. Танев разказва и за проби на един от братята на Лео в „Локомотив“ (Пловдив). Според него документите за тези контакти се пазят в офиса му.