Хора от протестите в Иран: „Стреляха, за да убиват“
Участници в януарските протести в Иран разказват за стрелба по демонстранти, тежки увреждания и продължаващи репресии.
През януари 2026 година хиляди иранци излязоха на национални протести срещу режима. Те рискуваха живота си заради тежкото икономическо положение и растящото недоволство.
Само седмици по-късно САЩ и Израел атакуваха Иран. Последвалата война засенчи кървавото потушаване на протестите. Международната подкрепа за иранските демонстранти постепенно изчезна от политическия дневен ред.
Силите за сигурност реагираха с палки и огнестрелно оръжие. Срещу участниците действаха тайните служби, милициите „Басидж“ и Революционната гвардия.
Точен брой на убитите и ранените няма. Иранските власти съобщават за 3100 загинали. Организацията „Human Rights Activists in Iran“, базирана в САЩ, е регистрирала над 7000 жертви.
„Амнести интернешънъл“ предполага, че загиналите са значително повече. Интернет блокадата ограничи достъпа до информация. Натискът върху семействата допълнително прикри последствията от репресиите.
Много от ранените не са потърсили медицинска помощ. Те са се страхували от арести и не са имали доверие на държавните лечебни заведения.
Седем месеца след протестите част от пострадалите имат трайни физически увреждания. Някои не могат да работят или да завършат образованието си.
Недостигът на линейки принуждавал хората да превозват ранените с пикапи. Част от тях се задушили по пътя към болниците. Те попаднали под телата на други пострадали.
Лекарят и правозащитник Хамид Хематпур живее в Австрия. Той разказва, че лечебните заведения били претоварени.
„В един ирански град в рамките на само на два дни около 2000 ранени са потърсили помощ в единствената централна болница. А тя е разполагала само с 400 легла.“
Според Хематпур много от раните са в главата, шията, гърдите, корема и крайниците. Повечето са причинени от огнестрелно оръжие, включително автоматично.
Той смята, че стрелбата по главата и гърдите показва намерение за убийство. По думите му силите за сигурност не са искали само да разпръснат демонстрантите.
Хематпур твърди, че в някои случаи силите използвали ножове и мачете. Мунициите им били свършили.
Неправителствената организация „Iran House“ е документирала тежки случаи. Ученичката Нагме загубила едното си око. Пианистката Мина вече не може да движи пръстите си. Бегачът Милад останал без единия си крак.
Репресиите засегнали и хора, които не участвали в протестите. Правозащитничката Махшид Наземи разказва, че някои били ранени на пазара или пред магазините си.
32-годишната Мала, майка на три деца, работела на базара в Техеран. На 9 януари милициите „Басидж“ открили огън, докато тя извеждала сина си от тълпата.
Първоначално Мала останала вкъщи. След инфекция на раните потърсила квалифицирана помощ чрез познати. Травмите в десния ѝ крак и китката продължили да ѝ пречат да работи.
„Те стреляха, за да убиват. По-добре да ме бяха убили, отколкото да ме обезобразят така“
17-годишният Ашкан бил ранен, след като се присъединил към протестите. Той загубил едното си око и левия си крак. В главата му все още има осколки.
Протестите и последствията от тях са описани и в материалите за броя на жертвите и задържаните в Иран.
Ашкан вярвал, че американският президент Доналд Тръмп ще се намеси. Тръмп обещал на демонстрантите, че „помощта е на път“. Военната намеса обаче не последвала като подкрепа за протестиращите.
Според по-нови данни най-малко 56 души са екзекутирани по обвинения, свързани с националната сигурност. Сред тях има 27 случая, свързани с януарските национални протести.
През юли и август в Исфахан били осъдени на смърт 12 души. Властите ги обвинили за смъртта на четирима представители на силите за сигурност.
Натискът срещу участниците и семействата на жертвите продължава. Кървавите репресии и арестите след протестите остават част от същата кампания.
За много пострадали последствията са ежедневни. Те живеят с тежки увреждания, загуба на близки и страх от нови преследвания.
