Хляб от миналото: Организация в Грузия спасява и отглежда редки видове житни класове
Грузинската организация „Елкана“ възражда древни сортове пшеница, за да гарантира продоволствената сигурност и да запази уникалното световно наследство.
Грузия заема ключово място в световната история на земеделието. Страната е един от най-старите райони, където хората са започнали да отглеждат пшеница. Археологическите находки в региона са впечатляващи. Учените откриват следи от хлебно зърно, които датират отпреди 8000 години. Поради това историческо значение, през 2025 година грузинската пшенична култура влезе в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.
Въпреки богатите традиции, много древни сортове почти изчезват през съветската епоха. Тогава селското стопанство в Грузия се променя драстично. Властите насочват ресурсите към три основни доходоносни култури. Това са производството на вино, чай и цитрусови плодове. През този период основни храни като зърното се внасят от Украйна, Беларус и Русия. Това води до занемаряване на местните сортове пшеница и тяхното постепенно изчезване от полетата.
Днес организацията за биологично земеделие „Елкана“ работи активно за промяна на тази ситуация. Дейността им е съсредоточена основно в южната част на Грузия. В специална ферма екипът съхранява и размножава уникални местни видове. Грузия е дом на 15 от общо 20 вида пшеница, познати в целия свят. Пет от тези видове са ендемични и не растат на никое друго място по планетата.
Координаторът на „Елкана“, Теа Читадзе, обяснява значението на тяхната работа:
Тук, във фермата за съхранение на семена, не само засяваме и размножаваме тези уникални ендемични видове и местни сортове. Записваме и опита от тяхното отглеждане, както и знанията, които сме натрупали през годините.
Проектът започва скромно преди 12 години със съвсем малко количество семена. С течение на времето инициативата се разраства значително. Днес „Елкана“ предоставя местни сортове на повече от 100 фермери всяка година. Този процес помага за реалното възстановяване на биоразнообразието в грузинските ниви. Фермерите получават шанс да работят с автентичен генетичен материал.
Усилията на организацията имат и важно стратегическо значение за региона. Светът днес е изправен пред войни, нарушени доставки и резки климатични промени. В този контекст старите сортове се превръщат в потенциален ресурс за продоволствената сигурност. Те са по-устойчиви на специфичните местни условия и предлагат алтернатива на масовото индустриално производство.
За да бъде проектът икономически устойчив, е нужна здрава връзка с пазара. Пекарят Жан-Жак Жакоб създава точно такава връзка чрез своята пекарна. Той споделя своя опит в свързването на производството с крайните потребители:
Този магазин, тази пекарна е мост между града и земята. Ако можеш да произвеждаш, но не можеш да продаваш, това е проблем. Имам приятели, които правят сирене и други продукти, и ние ги използваме тук.
Предизвикателствата пред екипа обаче остават сериозни. Древните сортове дават по-ниски добиви от съвременните хибриди. Това ги прави трудни за директна конкуренция с индустриалната пшеница на свободния пазар. За грузинските производители обаче тези класове са наследство и възможен отговор на бъдещи кризи. Те вярват, че съхраняването на миналото е ключът към сигурността на страната.
