Хиляди отпразнуваха в Стоунхендж деня на лятното слънцестоене

Хиляди хора се събраха в неделя в Стоунхендж, за да отпразнуват лятното слънцестоене. Великобритания се подготвя за мащабна гореща вълна, която може да доведе до рекордни температури. **Над 20 000 души видяха изгрева на слънцето в 4:25 ч. сутринта местно време** в най-дългия ден от годината. Фондацията English Heritage потвърди броя на посетителите на древния монумент.

Посетителите украсиха косите си с цветя и докоснаха хилядолетните камъни. Слънцето се показа над мъгливия хоризонт под радостните възгласи на тълпата. Синоптиците предупреждават, че следващите дни могат да подобрят рекорда за най-висока температура през юни. Настоящият рекорд от 35,6 градуса по Целзий е поставен през 1976 г. в Саутхемптън.

Стоунхендж се намира близо до английския град Солсбъри и е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Археолозите смятат, че огромните камъни са поставени в кръг с диаметър от 30 метра. Всеки от тях тежи около 25 тона. Те са имали религиозна, политическа или церемониална роля в древността. **Каменният кръг е издигнат преди около 4 500 години** и е перфектно ориентиран към слънцето.

Стоунхедж е перфектно ориентиран към залеза на зимното слънцестоене, но също и към изгрева на лятното. Смятаме обаче, че основно става дума за залеза на зимното слънцестоене. А ориентацията минава през този камък, направо през пролуката между централния външен кръг там, чак до трилитоните отзад.

Това споделя Уин Скат, куратор на Стоунхендж към English Heritage. Днешното слънцестоене отбелязва началото на астрономическото лято в Северното полукълбо. В Южното полукълбо ситуацията е обратна – там започва зимата с най-късия ден в годината. Думата „слънцестоене“ произлиза от латинските „sol“ (слънце) и „stitium“ (спиране).

Лятното слънцестоене настъпва веднъж годишно между 20-и и 22-и юни. През този период дните са най-дълги, а нощите са най-къси. Слънцето изгрява от най-североизточната си точка на хоризонта.

Земята е наклонена около оста си с около 23 и половина градуса спрямо равнината, в която се движи по орбита около Слънцето. Ако Земята не беше наклонена с 23 и половина градуса, Слънцето никога нямаше да променя височината си на небето ни. Дните биха били почти еднакви по продължителност и всъщност нямаше да имаме сезоните, каквито ги познаваме, нито промените във времето.

Гидиън Бендавид-Уолкър от Кралската обсерватория в Гринуич обяснява значението на земния наклон. Слънцестоенето е моментът, в който Земята е наклонена най-силно към Слънцето. Двете полусфери получават различно количество светлина, което прави дните и нощите неравномерни. С приближаването на равноденствията през март и септември, продължителността на деня и нощта се изравнява.

В България астрономическото лято настъпи точно в 11:24 ч. българско време. **В София денят е най-дългият в годината с продължителност 15 часа и 20 минути.** По обяд слънцето се издига на около 71 градуса над южния хоризонт.

По обяд на датата на лятното слънцестоене (която е днес) централното ни светило се издига най-високо в небето – на около 71 градуса над южния хоризонт за нашите географски ширини. Това е моментът от годината, в който предметите хвърлят най-къси сенки. Например в София по обяд гномоните на хоризонталните слънчеви часовници имат сенки с дължина 35% от тяхната височина. Това всъщност е причината да настъпи лятото – по-отвесно падащите слънчеви лъчи и голямата продължителност на деня затоплят Северното полукълбо на Земята, докато в Южното започва астрономическата зима

Това разказва Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН. Той уточнява, че днес предметите хвърлят най-късите си сенки. Слънцето грее вертикално над Тропика на Рака. Под Южната полярна окръжност в момента цари 24-часова нощ.

Маркишки отбелязва, че днес се наблюдава най-североизточният изгрев и най-северозападният залез. Това прави северните фасади на сградите и планинските склонове отлично осветени. Тази особеност е важна за архитектурните и пейзажните фотографи. **Астрономическото лято в Северното полукълбо започна официално в 11:24 ч.** на 21 юни.

През 2026 г. се очаква интересно съвпадение с пълнолунието в края на юни. Тогава Луната ще кулминира много ниско над южния хоризонт в София. Височината ѝ ще бъде едва 19 градуса и 12 минути. Тази „размяна“ на височините между Слънцето и Луната е била известна още в Античността. Слънчевото явление остава ключово за хората и в 21-ви век.