Хърватското село Чигоч: Уникален пример за хармонично съжителство между хора и бели щъркели

Чигоч е малко хърватско село с голямо значение за опазването на природата. То се намира в непосредствена близост до защитената влажна зона Лонско поле. В това населено място хората и белите щъркели живеят в рядка и вдъхновяваща хармония. Белите щъркели в Чигоч са три пъти повече от местните жители. Това превръща селото в истински рай за птиците и уникална дестинация за екотуризъм.

През 1994 г. Чигоч получава престижно международно признание за своите усилия. Селото е обявено за първото Европейско село на щъркелите. От този момент нататък местната общност с гордост носи и пази тази титла. Подобно на това място, в България също има села, които привличат тези птици в големи количества. Например, в кърджалийското село Звиница всички щъркелови гнезда вече са пълни през пролетния сезон.

Навиците на птиците в Чигоч са изключително интересни за специалистите и посетителите. Те изграждат своите масивни гнезда директно върху покривите на къщите. Използват също и покривите на старите селски хамбари. Това е необичайна практика в сравнение с други части на Европа. В много региони щъркелите често предпочитат гори, високи скали или отдалечени крайбрежни райони. В Чигоч обаче те избират непосредствената близост на човека.

„Тук те живеят в тясно съжителство с хората“

Това обяснява Давор Анзил от информационния център в селото. Близостта до Лонско поле, което е най-голямата влажна зона в Хърватия, е ключова за популацията. Тя осигурява подходяща среда за гнездене и изобилие от храна. Местните жители допринасят активно за устойчивото размножаване на птиците. Те приемат щъркелите като неразделна част от своята общност. Понякога хората трябва да помагат на птици в беда. Такъв е случаят, при който семейство от Пловдив спаси бедстващ щъркел в градска среда.

Пенсионерът Мариян Белошевич е един от пазителите на традициите в Чигоч. Той изпитва огромно уважение към птиците, които се връщат в двора му всяка година.

„Щъркелите са били тук и преди мен. Не виждам как бих могъл да премахна гнездото им или да ги прогоня. Те продължават да се връщат тук. Това е техен навик и аз много уважавам природата“

С течение на времето обаче демографските промени засягат и птиците. Все повече жители на Чигоч се местят да живеят в големите градове. Намаляването на човешкото население се отразява негативно на броя на щъркелите. Когато къщите опустеят и покривите не се поддържат, гнездата стават нестабилни.

Въпреки тези трудности, духът на Чигоч остава жив. Местните хора продължават да се грижат за всяко обитавано гнездо. Те знаят колко е важно да се помага на малките птици в рискови ситуации. В България също се полагат подобни усилия, като случаят, в който спасиха щъркелче, увиснало от гнездото си в кубратското село Звънарци. Статутът на Европейско село на щъркелите остава символ на вековната връзка между човека и природата.