Хартията не се предава: Българите са изпратили 143,9 млн. писма за година

Българският пощенски пазар отчита значителна динамика и устойчивост на физическата кореспонденция според последните данни. Анализът на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2025 г. разкрива, че 992 млн. лева са похарчени през миналата година за пощенски и куриерски пратки в страната. Този финансов резултат представлява ръст от 4,5% спрямо предходната 2024 година, която беше смятана за пикова за сектора. Очаква се през текущата година приходите да надхвърлят психологическата граница от половин милиард евро.

Въпреки масовото навлизане на дигиталните комуникации, традиционната хартия не губи своите позиции. През 2025 г. българите са изпратили и получили 143,9 млн. писма, което е увеличение с 24,1% спрямо предходния отчетен период. Тези пратки вече формират 60,2 на сто от общия обем на всички пощенски услуги. Основен двигател на този неочакван растеж са документните куриерски пратки с тегло до 1 кг. Техният обем достига 76,8 млн. броя, отбелязвайки впечатляващ скок от 72,6%.

Частните куриерски компании доминират почти изцяло пазара в България. В сегмента на стоковите пратки между 1 и 31,5 кг техният дял достига 99,4%. При документните куриерски услуги процентът е 97,2. Дори в обхвата на универсалната пощенска услуга частните оператори вече държат 50,8 на сто от пазара. В същото време Цветилия Стоилкова: Безплатните услуги в пощите ни струват двойно повече от това, което ни плаща държавата, коментира ситуацията в държавния оператор. „Български пощи“ запазват 49,2% от пазара единствено при колетните пратки в универсалния сегмент.

Общият брой на пратките, включващ писма, колети и парични преводи, възлиза на 238 милиона за годината. Това е лек спад в сравнение с 256 милиона през 2024 г., но приходите растат заради по-високата добавена стойност. Колетите са донесли най-големи постъпления на операторите в размер на 631,8 млн. лв. Това е 63,7 на сто от общия оборот на целия пазар. Писмата са генерирали приходи от 339 млн. лв., а пощенските парични преводи добавят още 20,6 млн. лв.

Пазарната структура в страната остава силно концентрирана около няколко големи играчи. „Спиди“ е лидер на общия пазар с дял от 42,6%, следван от „Еконт Експрес“ с 32,4%. Третият голям участник е „Ди Ейч Ел България“ с 4 на сто от пазарния дял. При писмата обаче класацията се променя значително. Там „Еконт“ заема челното място с 59,5%, докато „Български пощи“ са втори с близо 15 на сто. Въпреки чат приложенията европейците още изпращат картички за 60 млн. евро, което доказва, че физическият носител остава важен за потребителите.

Към края на 2025 г. в България са регистрирани общо 218 пощенски оператора. Реална дейност обаче са извършвали едва 87 от тях. КРС е прекратила предсрочно три лицензии през годината. Две от тях са на „Тип-Топ куриер“ поради производство по несъстоятелност, а третата е на „Кеш кредит“. Лицензираните фирми за универсална пощенска услуга са общо 12 на брой. Куриерските компании са 205, но от тях активни са само 81.

Секторът преминава през период на мащабно преструктуриране, движен от електронната търговия. Потребителите все по-често предпочитат доставки до куриерски шкафове вместо до адрес. „Еконт“ вече се отказа от предоставянето на универсалната услуга и прекрати доставките до дома в малките населени места. Пазарът е в очакване на нови логистични играчи, които да променят досегашния модел на обслужване.