Грузия: Една година протести срещу спирането на европейския път
Грузия отбелязва една година протести срещу правителственото решение за замразяване на европейската интеграция. Хиляди граждани излизат на улиците, докато властите ограничават правото на протест, предизвиквайки критики от ЕС и обвинения в приближаване към руския модел на управление.
Грузия отбелязва една година от началото на масови протести срещу правителственото решение за замразяване на процеса по европейска интеграция. На 28 ноември 2024 г. премиерът на Грузия обяви спирането на преговорите за членство в ЕС до 2028 г. и отказа от европейски бюджетни грантове. Това предизвика незабавна ескалация и хиляди граждани излязоха на улиците на Тбилиси и други градове.
Протестите продължават вече 12 месеца. Сблъсъци между демонстранти и полиция се регистрират регулярно. През последните 24-48 часа има нови демонстрации в Тбилиси, Кутаиси и Батуми. Европейският съюз официално критикува Грузия за оттеглянето от евроинтеграцията. ЕС призовава грузинските власти да се върнат към демократичния път.
Протестите съществуваха и преди, но преди година правителството ни каза всичко направо. Нямаше нужда да го крият повече – те открито заявиха, че курсът ни се променя, че се отклоняваме от конституцията и че ни отнемат настоящето и бъдещето, за което са се борили нашите предци и с което се гордеехме.
Правителството твърди, че външен натиск няма да влияе върху вътрешните решения. В същото време парламентът прие серия законови промени. Тези промени ограничават правото на протест. Блокирането на пътища, поставянето на палатки и носенето на маски вече водят до административни и наказателни санкции. По данни на неправителствени организации над 400 души са били задържани.
Опозицията обвинява управляващата партия „Грузинска мечта“ в подкопаване на демократичните институции. Лидери на опозицията твърдят, че правителството се приближава към модела на управление в Русия. Те смятат, че премиерът Иванишвили изпълнява стратегическите цели на Владимир Путин за Грузия.
Иванишвили по същество изпълнява всяка една от стратегическите цели, които Владимир Путин е имал по отношение на Грузия. Това, което не е постигнал чрез война, той е постигнал чрез промяна на избирателния режим през 2012 г. и след това, резултатите от което виждаме много по-ясно днес. Когато присъединяването на Грузия към ЕС беше спряно, пътят ни към НАТО също беше блокиран.
Властите твърдят обратното. Според тях европейският път остава конституционно заложен приоритет. Реформите са насочени към „засилване на реда и обществената сигурност“. Въпреки това, Европейската комисия предупреди през ноември, че мерките на управляващите са „несъвместими с ценностите на ЕС“. През 2024 г. ЕС замрази някои проекти за сътрудничество с Грузия. Това включва сфери като сигурността и борбата с организираната престъпност. Причината са законите за „прозрачност на чуждото влияние“ и забраната на ЛГБТ пропаганда.
Експерти отбелязват, че страната, доскоро лидер в европейската интеграция, сега отчита най-бързия упадък на демократични стандарти в региона. Местните избори също задълбочиха политическата криза. Опозицията и неправителствените организации предупреждават за увеличаване на броя на политическите затворници. Тези действия се разглеждат като отклонение от европейските принципи.
