Гренландия и Дания: Споразумението със САЩ няма да доведе до отстъпване на суверенитета
Дания и Гренландия заявиха, че споразумението със САЩ няма да застраши суверенитета на острова. Тръмп го представи като гаранция за постоянен американски контрол върху сигурността.
Дания и Гренландия заявиха, че бъдещото споразумение със Съединените щати няма да застраши суверенитета на острова. Изявлението последва думи на президента на САЩ Доналд Тръмп за постоянен американски контрол върху сигурността на Гренландия.
Вашингтон, Копенхаген и Нуук обявиха, че са постигнали споразумение за сигурността в Арктика. Документът предвижда значително военно присъствие на САЩ в Гренландия. Той трябва да блокира съперниците на Вашингтон от изграждане на бази на острова.
Пълният текст на споразумението все още не е публикуван. Не е изяснен точният мащаб на американското военно присъствие. Не е известно и дали Вашингтон ще получи официални правомощия върху външната политика или природните ресурси.
Очаква се страните да подпишат документа през следващата седмица. Това може да стане по време на Общото събрание на ООН. След подписването ще бъдат нужни необходимите парламентарни процедури.
Дания и Гренландия се надяват договореността да сложи край на продължилата месеци несигурност. Напрежението започна след заплахите на Тръмп да поеме контрол над арктическия остров.
Датският външен министър Ларс Локе Расмусен заяви, че следващата седмица може да донесе положителна промяна. Той подчерта значението на сигурността в Арктика и Северния Атлантик.
„Надяваме се, че периодът на несигурност ще отстъпи място на обвързващо споразумение, което ще укрепи сигурността в Арктика и Северния Атлантически океан.“
Расмусен допълни, че договореността трябва да спазва червените линии на датското кралство. Дания и Гренландия многократно настояваха Вашингтон да зачита суверенитета на кралството.
Тръмп представи споразумението като гаранция за постоянни права на САЩ в сферата на сигурността. Той заяви, че Вашингтон ще може да предприема необходимите действия за защитата на Гренландия и Съединените щати.
„Получаваме постоянен контрол върху сигурността и всичко останало, от което се нуждаем. Това няма да струва нищо на Съединените щати.“
По думите на президента нито един американски противник няма да получи право на база или военно присъствие. Чувствителни инвестиции също няма да бъдат разрешавани без изричното писмено одобрение на Вашингтон.
Гренландия и Дания обаче настояват, че договореността не променя суверенитета над острова. Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен заяви, че споразумението е от полза за колективната сигурност и развитието на страната.
„Споразумението признава суверенитета и териториалната цялост на нашето кралство, както и правото на гренландския народ на самоопределение.“
Датският премиер Мете Фредериксен потвърди договореността. Тя също подчерта признаването на суверенитета и териториалната цялост на Датското кралство.
Заплахите на Тръмп достигнаха своя пик през януари. Те предизвикаха дипломатическа криза и обтегнаха отношенията в НАТО. Дания и Гренландия започнаха преговори, за да намалят натиска върху кралството.
НАТО приветства споразумението. Говорител на Алианса заяви, че то ще укрепи сигурността, стабилността и сътрудничеството в региона.
Паралелно с темата за Гренландия Тръмп предизвика нов сблъсък с американски медии. Той забрани достъпа до Белия дом на Си Ен Ен, Ем Ес Ен Би Си и „Политико“.
Президентът обвини трите медии, че разпространяват лъжи за администрацията му. Той заяви, че натрупаните публикации са го накарали да предприеме мярката.
„Това е много проста забрана. Натрупаха се истории през последните няколко години. В един момент просто ти писва.“
Все още не е ясно как точно ще бъде приложено ограничението. Журналисти на засегнатите медии продължиха да се намират в Белия дом след съобщението.
Си Ен Ен и „Политико“ заявиха, че ще защитават правата си по Първата поправка на американската конституция. Организации за свобода на медиите определиха евентуалното ограничение като противоконституционно.
Тръмп призна, че очаква съдебни оспорвания. През втория си мандат администрацията вече ограничи достъпа на Асошиейтед прес. Това решение също доведе до съдебен спор.
