Гръцкият вестник „Катимерини“ почете Христо Ботев за 150-ата годишнина от гибелта му

Гръцкият всекидневник „Катимерини“ публикува обширен материал за българския революционер Христо Ботев. Изданието отбелязва 150-ата годишнина от неговата гибел в популярната рубрика „На този ден“. Журналистите припомнят ключовите събития около Априлското въстание от 1876 година. Те подчертават голямото значение на Ботев в борбата за освобождение от османска власт.

Българският революционен централен комитет в Румъния подготвя въстанието чрез разделяне на страната на окръзи. Комитетът назначава специални апостоли за организиране на националния бунт. Плановете на революционерите обаче попадат в ръцете на османските власти предварително. Следват масови арести в много български селища. Въпреки това въстанието избухва през април 1876 година с основен център град Копривщица. „Катимерини“ описва потушаването на бунта с редовна армия и башибозушки формирования.

Гръцкото издание определя Христо Ботев като водеща фигура след смъртта на Васил Левски през 1872 година. През май 1876 година Ботев преминава река Дунав начело на голяма чета. Неговата група наброява около 200 подготвени души. Те пресичат реката от Румъния, за да се присъединят към въстанието. България отбелязва Денят на Ботев и почита подвига на неговата чета всяка година.

На 1 юни четата влиза в тежко сражение с османски части в Стара планина. Христо Ботев е смъртно ранен от изстрел на черкезки стрелец по време на боя. Изследователите днес смятат, че неговата смърт настъпва в подножието на връх Камарата. В българската историография съществуват различни версии за обстоятелствата на гибелта му. Най-разпространената хипотеза остава убийството от османски снайперист. Почитаме загиналите за свободата пред паметниците на героите в цялата страна.

Международният отзвук от клането в Батак привлича вниманието на цяла Европа към българската кауза. „Катимерини“ отбелязва, че сведенията за героичната съпротива променят тогавашното обществено мнение. Този международен отзвук помага за разгласяването на българския въпрос пред Великите сили. Подготовката за тези събития е тясно свързана и с Гюргевския революционен комитет. Те организират четите, които преминават Дунава от северните съседи на страната.

Гръцкият ежедневник акцентира върху голямата саможертва на поета и революционер. Христо Ботев остава вечен символ на борбата за национална независимост и свобода. Неговата гибел на 20 май по стар стил слага край на героичния поход. Съвременните публикации продължават да изследват всички факти около последната му битка. Историците анализират внимателно свидетелствата на оцелелите четници и местните предания. Тези проучвания внасят важни детайли за последните часове на Христо Ботев. Османските власти не успяват да прекършат стремежа на българите към свободна държава.