Горанов: България изчерпа плоския данък – дефицитът за 2026 г. може да надхвърли 8%
Бившият финансов министър Владислав Горанов предупреди, че България е изчерпала възможностите на настоящата си данъчна система. Той изчисли, че бюджетният дефицит за 2026 г. може да достигне 8,1%, а официално обявените 3% са илюзия. Горанов настоя, че ако промяната не бъде направена доброволно, тя ще бъде наложена от Европейската комисия чрез процедура по свръхдефицит, тъй като разходите трайно са надминали потенциала на данъчната политика.
Снимка: БНТ
България е изчерпала потенциала на сегашната си данъчна система. Ако страната не предприеме спешни реформи, бюджетният дефицит може да достигне 8% през 2026 г. Това предупреди бившият финансов министър Владислав Горанов по време на конференция на КНСБ на тема „Време за равносметка: С тази данъчна система дотук!“.
Горанов подчерта, че страната вече е изправена пред сериозен фискален натиск. Този натиск може да доведе до намесата на Европейската комисия. ЕК би стартирала процедура по свръхдефицит при преминаване на допустимите граници на публичните разходи.
Според финансовия експерт официално обявеният дефицит от 3% е „илюзия“. Реалната ситуация е значително по-тежка. Горанов изчисли, че потенциалният дефицит за текущата година е между 5 и 6%. Бюджетният дефицит за 2026 г. може да достигне 8,1%. Действителният размер зависи от това дали правителството ще реализира всички предвидени разходи. Експертът предупреждава, че дори при запазване на текущите нива фискалният риск остава висок.
Бившият министър е категоричен, че България не може да разчита на плоския данък като инструмент за стабилност и растеж. Той заяви, че дискусията за отмяна на плоския данък е закъсняла с поне пет години.
„Искаме или не, ще трябва да променим данъчната система, тъй като отдавна разходите са надминали потенциала ѝ. Ако не направим промяната доброволно, ще се наложи да я направим под натиск от Брюксел,“
— Владислав Горанов, бивш финансов министър
Горанов допълни, че разходите трайно и небалансирано са надминали потенциалните възможности на данъчната политика. „Трябва да признаем, че системата, така както е в момента, вече не работи,“ заяви той. Той прогнозира, че ако политиците не направят промяната доброволно, тя ще бъде наложена отвън, тъй като България е изправена пред намеса на ЕК чрез процедура по свръхдефицит.
Предложенията за реформа и социалният контекст
Изявлението на Горанов съвпада с настояванията на КНСБ за промени в данъчната система още с бюджета за 2026 г. Профсъюзът изисква въвеждане на необлагаем минимум и прогресивно облагане. КНСБ настоява за прогресивно облагане и увеличение на корпоративния данък от 10% на 15%, както и за въвеждане на дигитален данък и облагане на свръхпечалбите.
Акцентът върху прогресивното облагане е силно подкрепен от данните за неравенството. В България съществува значително подоходно неравенство – 6,96 пъти, което е чувствително по-високо от средното за ЕС (4,66 пъти). Освен това, съотношението между преки и косвени данъци (33:67) е неблагоприятно за ниско- и среднодоходните групи, тъй като те понасят по-голямо натоварване чрез косвените данъци. Допълнително усложнение създават автоматичните механизми за индексация на минималната работна заплата и пенсиите, които внасят неконтролируем елемент в публичните финанси.
Политическият риск
Промяната в данъчната система е политически трудна, особено в условията на предстоящи избори и обществен натиск за по-високи доходи. Въпреки че управляващите смятат промяната за неизбежна, те не очакват тя да бъде реализирана през 2026 г., а по-скоро през 2027 г. Заместник-министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова подкрепя обсъждането на прогресивно облагане с необлагаем минимум, но настоява за балансиран подход. Експертите отбелязват, че въвеждането на прогресивен данък трябва да бъде внимателно обяснено на обществото, особено на хората с доходи над 2500 лв., за да се избегне негативна реакция.
Владислав Горанов предупреди, че времето за отлагане е изтекло.
„Колко ще се покаже и колко ще се постигне, зависи от политиците. Но ако не се пипа данъчната система, дефицитът ще излезе извън контрол,“
— Владислав Горанов, бивш финансов министър
