Годишната инфлация в България достигна 5,2% през ноември 2025 г.

Националният статистически институт (НСИ) обяви окончателните данни за инфлацията през ноември 2025 г. Годишната инфлация, измерена чрез ИПЦ, е 5,2%. Месечната инфлация за ноември възлиза на 0,5%.

Инфлацията от началото на годината (ноември 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 4,8%. Средногодишната инфлация за периода декември 2024 – ноември 2025 г. спрямо предходния е 4,4%.

Паралелно с това, хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който е ключов за сравнение в ЕС, показва годишна инфлация от 3,7% през ноември 2025 г. Месечната стойност на ХИПЦ е 0,2%. Инфлацията по ХИПЦ от началото на годината е 3,3%, а средногодишната за периода декември 2024 – ноември 2025 г. е 3,4%.

Разликата между ИПЦ и ХИПЦ подчертава влиянието на специфични национални фактори и различните потребителски кошници. ХИПЦ е един от критериите за ценова стабилност при присъединяването на България към еврозоната. Изискването е инфлацията да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средните стойности на трите държави членки с най-добри показатели.

Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, дава по-дългосрочна перспектива. За последните три години (ноември 2025 г. спрямо ноември 2022 г.) тя е 13,2%. За последните пет години (ноември 2025 г. спрямо ноември 2020 г.) достига 42%. Тези данни показват значително изменение на покупателната способност с течение на времето.

Вече 30 поредни месеца годишната инфлация (ИПЦ) в България е едноцифрена. Тази тенденция към намаление започна през юни 2023 г., когато инфлацията стана 8,7%. Преди това, през януари 2022 г., тя беше 9,1%. Пикът на инфлацията в страната беше през септември 2022 г., достигайки годишен темп от 18,7% (ИПЦ).

Средногодишната инфлация по ХИПЦ показва постепенно ускорение през 2025 г. От 2,6% през януари 2024 г., тя достига 3,4% за периода декември 2024 – ноември 2025 г. Тази динамика ще бъде внимателно следена от европейските институции при оценка на ценовата конвергенция.

През ноември 2025 г. наблюдаваме разнопосочни движения в цените на стоките и услугите. Отбелязва се поевтиняване в групи като „Съобщения“ (-1%) и „Облекло и обувки“ (-0,1%). В същото време, най-голямо поскъпване има при „Развлечения и култура“ (+3,7%) и „Транспорт“ (+1,3%). Увеличение има също при „Ресторанти и хотели“ (+0,6%), „Разнообразни стоки и услуги“ (+0,4%), „Здравеопазване“ (+0,2%), „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ (+0,1%), „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (+0,1%) и „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ (+0,1%). Цените в секторите „Образование“ и „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома“ остават без промяна. За повече информация относно потребителската кошница, вижте тук.

Разликата между ИПЦ и ХИПЦ, както и динамиката на отделните потребителски групи, са важни фактори за анализ. Докато финансовите институции следят ХИПЦ за еврозоната, политическите партии и опозицията вероятно ще акцентират върху по-високия ИПЦ за домакинствата. Бизнесът и потребителите усещат тези промени по различен начин, в зависимост от техните разходни навици.