Геополитически срив: Китайски рафинерии ограничават почти половината от руския петролен износ заради санкциите на САЩ
Китайските петролни рафинерии, включително държавните гиганти Sinopec и PetroChina, ограничават вноса на руски суров петрол поради санкциите на САЩ срещу „Роснефт” и „Лукойл”. Тази „стачка на купувачите” е засегнала около 45% от руския износ за Китай и оказва натиск върху цените на сортовете като ESPO. Ефектът се разпростира и върху Индия и Турция, които също преразглеждат доставките си, за да избегнат вторични санкции.
Рафинерия Снимка: Pixabay
Китайските петролни рафинерии драстично намаляват вноса на руски суров петрол. Причината са санкциите, наложени от администрацията на Доналд Тръмп срещу големите руски компании „Роснефт” и „Лукойл”. Това намаление се превръща в глобален проблем за Москва, тъй като в момента Китай, Индия и Турция формират почти целия ѝ износ на суров петрол.
Ограничения в Китай и ефектът на вторичните санкции
Държавните енергийни гиганти Sinopec и PetroChina вече отмениха редица поръчки за руски петрол, като продължават този процес. Към тях се присъединиха и други ключови играчи, включително CNOOC и Zhenhua Oil, които временно спряха покупките на руски морски петрол.
По-малките частни рафинерии също променят курса. Те се страхуват от потенциални вторични санкции, подобно на Shandong Yulong Petrochemical, която попадна в черния списък на Обединеното кралство и Европейския съюз. Тази своеобразна „стачка на купувачите” има сериозен мащаб: според оценки на Rystad Energy, тя е засегнала около 45% от руския износ на петрол за Китай.
Бойкотът на един от най-търгуваните сортове – източносибирският ESPO – доведе до осезаем спад в цената му. Докато преди месец руският петрол се продаваше с премия от 1 долар за барел, сега той се търгува с отстъпка от 0,50 долара спрямо сорта Brent.
Влияние върху Индия и Турция
Американските санкции, насочени срещу две от най-големите руски петролни компании, оказват влияние и върху други ключови купувачи. Няколко индийски рафинерии, сред които Mangalore Refinery and Petrochemicals, HPCL-Mittal Energy и Reliance Industries, временно прекратиха покупките на суров петрол от Русия. Въпреки това, най-голямата в страната – Indian Oil – възобнови вноса на сорта Urals, но само от доставчици, които не са обект на санкции.
Проблеми за руските доставчици възникнаха и в Турция, която е друг основен купувач. Най-голямата турска рафинерия, STAR, която доскоро използваше почти изцяло руски петрол, започна да купува суровина от Ирак и Казахстан с доставка през декември. Междувременно, Tupras напълно спря използването на руски петрол в един от заводите си, за да запази възможността си да изнася горива към Европейския съюз.
Обща картина на руския износ
В момента Китай, Индия и Турция заедно формират почти целия износ на руски суров петрол, като морските доставки към тези три държави са между 2.5 и 3.6 милиона барела дневно. Доставките към Китай се движат в рамките на 1–1,5 милиона барела на ден, към Индия – 1,2–1,8 милиона барела, а към Турция – около 300 000 барела. Четвъртият по обем купувач е Сирия с минимални доставки от приблизително 35 000 барела на ден.
Геополитическата ситуация се усложнява допълнително. Европейският съюз въведе своя 19-и пакет санкции, който включва забрана за внос на руски втечнен природен газ и мерки срещу танкери и китайски рафинерии, свързани с руски доставки. Украински удари по руски рафинерии също намалиха капацитета за преработка с около 500 000 барела дневно.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира значителни предизвикателства пред Москва. Агенцията очаква рекорден излишък на петрол и спад в руския износ до юни 2026 г., което подчертава дългосрочния ефект от западните ограничения.
