Гърция въведе 13-часов работен ден: Реформата предизвика национални стачки и обвинения в „трудово средновековие“
Гръцкият парламент прие спорна реформа, която позволява удължаване на работния ден до 13 часа за до 37 дни годишно в частния сектор срещу 40% по-високо заплащане. Законът, въвеждащ също гъвкавост при договорите и опция за четиридневна работна седмица, предизвика остра реакция и доведе до две общонационални стачки, включително протести на държавни служители.
Гръцкият парламент гласува законопроект, въвеждащ сериозни реформи в трудовото законодателство. Тези промени предизвикаха остра реакция от страна на опозиционните партии и синдикатите, съобщава „Ройтерс“.
Най-спорният елемент в новия закон е разпоредбата, която позволява удължаване на работния ден до 13 часа. Тази възможност се въвежда за до 37 дни годишно и е приложима само в частния сектор. Правителството защитава мярката, обяснявайки, че тя е доброволна и цели улесняване на натоварения туристически сезон, както и избягване на наемането на допълнителен персонал.
За допълнителните часове, прекарани на работа, законът предвижда 40% по-високо заплащане. Важно условие е, че работниците, които откажат да полагат извънреден труд, са защитени от уволнение. Правителството на Кириакос Мицотакис твърди, че реформата дава възможност на служителите да печелят повече и да работят допълнително, без да губят време в пътуване.
Опозиционната лява партия „Сириза“ и профсъюзите обаче категорично се противопоставиха на промените. Те определиха реформите като „анахронични“, „регресивни“ и в противоречие с европейската тенденция за намаляване на работното време. Синдикатите и опозицията нарекоха закона „безчовечен“ и „трудово средновековие“, предупреждавайки за риск от експлоатация и загуба на социални права.
Протестите срещу законопроекта ескалираха в национални стачки. Синдикатите организираха две общонационални стачки през месеца. На 14 октомври 2025 г. държавните служители проведоха 24-часова национална стачка, като градският транспорт в Атина работеше ограничено. Протестите парализираха голяма част от държавния сектор – пристанищата бяха блокирани от моряците, а железопътният транспорт беше спрян.
Основните искания на протестиращите включват връщане на 7-часов работен ден и петдневна работна седмица, връщане на 13-а и 14-а заплата, значително увеличение на възнагражденията и подписване на колективни трудови договори.
Реформата въвежда и други ключови промени. Тя дава на работодателите повече гъвкавост по отношение на краткосрочните трудови договори. Освен това, законът въвежда и възможност за четиридневна работна седмица, която може да бъде приложена след споразумение между работника и работодателя. Тези промени идват, след като през юли 2024 г. в някои гръцки сектори вече беше въведена шестдневна работна седмица, което прави трудовия пазар един от най-гъвкавите в Европа.
