Гърция изплати предсрочно близо 7 милиарда евро от първия си спасителен пакет

Гърция предприе мащабна финансова стъпка, като извърши предсрочно плащане на 6,94 милиарда евро по своите задължения. Тези средства са част от заемите, отпуснати по време на първия спасителен пакет от периода на тежката дългова криза. Правителството на страната определя този ход като ключов момент за по-бързото намаляване на държавния дълг. Основната цел е укрепване на доверието на международните пазари и подобряване на кредитния профил на страната.

Сумата е насочена към погасяване на част от задълженията по т.нар. първи меморандум. Този пакет, известен като Greek Loan Facility (GLF), бе договорен през 2010 г. Тогава страните от еврозоната отпуснаха на Атина около 53 милиарда евро под формата на двустранни заеми. След последната транзакция остатъкът по тези конкретни заеми намалява до малко над 19 милиарда евро. Атина планира да изплати изцяло тези задължения до 2031 година, което е с десет години по-рано от първоначалния график.

Европейският механизъм за стабилност (ESM) и Европейският инструмент за финансова стабилност (EFSF) официално одобриха операцията. Те дадоха „зелена светлина“ на Гърция да пристъпи към погасяването, без да активират допълнителни изисквания. Властите използват натрупания финансов буфер за ускорено изплащане на заеми с плаващ лихвен процент. Чрез този подход се очаква страната да реализира значителни икономии. Според някои оценки спестените лихвени разходи до 2041 г. могат да достигнат близо 1,6 милиарда евро.

Гръцкото правителство вижда в това действие ясен сигнал за навлизане в нов етап на финансова стабилност. Прогнозите сочат, че съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт ще спадне значително. Очаква се нивата да достигнат 137% през 2026 г. и 115% през 2030 г. До 2035 г. показателят може да се доближи до 100%. Това е част от мащабната икономическа трансформация на страната. Ако тенденцията се запази, Гърция скоро може да престане да бъде най-задлъжнялата държава в Европа.

Подобни операции не са инцидентни, а представляват системна политика на Атина. За 2025 г. вече са планирани нови предсрочни погасявания за още няколко милиарда евро. Целта е съотношението дълг към БВП да падне под 120% още в края на десетилетието. Въпреки оптимизма на властта, решението среща и сериозни критики от страна на икономисти.

Опозицията и част от експертите посочват, че изтеглянето на 7 милиарда евро от резервите става в труден момент. Домакинствата в страната продължават да усещат натиска на високите цени и инфлацията. Според критиците тези средства биха могли да се вложат в здравеопазване, социална политика или инфраструктура. Те подчертават, че добрите макроикономически показатели не водят автоматично до по-висок жизнен стандарт. Дебатът в страната остава отворен – дали финансовото възстановяване се усеща достатъчно силно от обикновените хора.