Футболът преобразява живота на хора с ампутирани крайници в Руанда

Футболът за хора с ампутирани крайници се превръща в мощен инструмент за социална интеграция в Руанда. Този спорт развива местната общност и дава нова надежда на пострадалите. В африканската държава вече функционират 10 мъжки и 5 женски професионални тима. Тези отбори представляват изцяло нова страница в спортната история на страната.

Докато през 1994 г. България постигаше своя най-голям футболен успех, Руанда преминаваше през ужаса на геноцид. Тридесет и две години по-късно най-популярният спорт служи като форма на терапия за пострадалите. Над 3000 души в Руанда живеят с ампутирани крайници вследствие на конфликта срещу етническите тутси. Други са загубили части от тялото си поради заболявания или тежки пътни инциденти. Подобни истории за преодоляване на трудности чрез спорт откриваме и в други региони, където футболът дава надежда на хора, бягащи от куршуми и глад.

Ниранеза Соланге е една от жените, които откриват свободата на терена. Тя споделя своя личен път към самоприемането и куража да играе професионално.

Преди ме беше страх да изляза без протеза и използвах протезата без патерици. Беше ме страх хората да видят млада жена с ампутиран крак. След като започнах да играя футбол, се чувствам свободна. Не ме интересува дали ще ми се присмеят. Когато съм на терена, дори не се сещам, че нямам крак. Харесвам се. Това даде футболът на сърцето ми.

В тази специфична версия на играта участват отбори от седем души. Вратарите са хора с ампутирана ръка, а полевите играчи използват патерици. Женският национален отбор на Руанда има амбициозна цел за бъдещето. Състезателките се подготвят интензивно за класиране на световното първенство догодина. Спортът се управлява от отделна световна федерация и се практикува в над 50 държави. Това включва и страни с активни конфликти като Хаити. Треньорът на Хаити вече посети Руанда, за да обмени ценен опит с местните специалисти.

Приобщаването чрез спорт помага на жените да преодолеят тежки психологически травми. Те намират силна подкрепа и общност сред своите съотборници на терена. Подобен ефект на сплотяване се наблюдава и когато женският футбол обединява изолирани общности в отдалечени райони. Треньорът Фред Сорел подчертава значението на тази инициатива за цялото общество.

В крайна сметка всички печелят. Спортът се развива и включва хора с увреждания. А тези дами получават психологическа подкрепа и възможност за пълноценен живот.

Соланге признава, че куражът на оцелелите от геноцида я е привлякъл към футбола. Първият ѝ треньор ѝ е показал как да превърне патериците в предимство по време на игра. Днес тези спортисти доказват, че физическите ограничения не са пречка за пълноценен живот. Руанда се превръща в пример за това как спортът лекува раните от миналото.