Фреска в базиликата „Сан Клементе“ може да разкрие реалния образ на светите братя Кирил и Методий

Базиликата „Сан Клементе“ в Рим пази древна тайна. Тя може да промени представите ни за историята. Фреска от IX век вероятно показва автентичните лица на светите братя Кирил и Методий. Български екип от изследователи работи усилено върху идентификацията на тези портрети. Те анализират средновековната иконография и историческите извори в сърцето на Италия. Хипотезата им може да разкрие най-достоверното изображение на славянските първоучители.

В левия ъгъл на стенописа учените откриват фигура на източен монах. Този монах носи палиум на епископ. Методий е единственият византиец, получил палиум от римски папа според историческите сведения. Това прави неговата идентификация изключително сигурна. Д-р Александър Стойков обяснява значението на тази висша църковна одежда.

„Палиумът е последната, най-висша одежда, която се връчва от римския папа на най-висшия клир от Римската църква. Методий е единственият византиец, за който има сведения, че е получил палиум от римски папа. Така че този палиум идентифицира с голяма сигурност св. Методий, че това е негово изображение.“

Проф. Пламен Павлов също подкрепя тези научни изводи. Той посочва, че сюжетът на фреската е бил любим на св. Константин-Кирил. В сцената Христос изважда Адам от задгробния свят. Според българския историк именно в този образ е изобразен самият св. Кирил.

„Подкрепям изводите на 100%. В самата фреска, която е един много интересен сюжет, явно любим на св. Константин-Кирил, Христос изважда от задгробния свят Адам, всъщност там е показан св. Кирил.“

Изследователите смятат, че автор на творбата е пряк ученик на светите братя. Повечето известни изображения на Кирил и Методий са условни. Те често следват строг и идеализиран канон. Тази фреска обаче предлага различен поглед към техния външен вид. Д-р Стойков описва св. Методий като човек с много изразителни черти.

„Много красив човек, с извити вежди, големи красиви очи. Той има много интересен кукол с византийски кръстове.“

Учените все още уточняват точната дата на създаване на стенописа. Възможните години за неговото изписване са 869-а или 879-а. През 869 година папа Адриан II ръкополага Методий за архиепископ. За окончателно потвърждение на теорията е необходим анализ на пигмента. Специалистите в университета в Перуджа са готови да извършат това изследване. Интересно е да се отбележи, че съществуват и други изображения на Кирил и Методий, които са „скрити“ във Ватикана.

За реализирането на проекта е необходима спешна държавна подкрепа. Проф. Пламен Павлов призовава за по-голяма активност от българските институции. Техническата експертиза на стенописа струва около 15 хиляди евро. Учените се надяват сумата да бъде събрана чрез дарения или целево финансиране.

„Тук трябва по-голяма активност от нашите институции – от Министерството на културата, на външните работи, от Агенцията за българите в чужбина. И аз се надявам, че ще бъде осъществена една такава експедиция.“

Това откритие има потенциала да промени науката за славянския свят. Работата на българските изследователи в Рим продължава с пълна сила. Те търсят неоспорими доказателства за реалния облик на просветителите.