Фотографите Мисирков и Богданов издигат бетонен монумент за жертвите на социалистическия режим
Фотографите Борис Мисирков и Георги Богданов изграждат 12-метров бетонен паметник край Рудозем в памет на жертвите на социалистическия режим. Монументът символизира разпадащ се мост и ще бъде открит през 2026 г.
Тандемът Богданов и Мисирков се надява новият им проект да е готов до ноември. СНИМКА: ВАСИЛ ПЕТКОВ Визуализация на “Пътуващият паметник” Основният елемент в изложбата са черно-бели панорамни фотографии от граничната зона с Турция и Гърция - в районите, където често са правени опити за бягство. ФОТОГРАФИЯ: Мисирков/Богданов Вълчановият мост над река Резовска, която разделя България и Турция. ФОТОГРАФИЯ: Мисирков/Богданов Пътуващата експозиция предстои да бъде изложена в Исторически музей в Каварна. Порцеланов макет на скулптурата QR код за дарителската кампания
Творческият тандем Борис Мисирков и Георги Богданов реализира мащабен проект в памет на загиналите при опит за бягство от социалистическа България. Проектът, наречен „Пътуващият паметник“, представлява внушителна бетонна скулптура. Тя интерпретира силуета на традиционен родопски мост, който се разпада в празнотата. Скулптурата е с размери 12.2 метра дължина, 5.3 метра височина и 0.9 метра ширина. Творбата ще бъде разположена на символично място в близост до държавната граница.
Идеята за монумента се ражда по време на работата им по международната изложба „През призмата на границите“. Проектът е иницииран от италианската организация Lungomare. В него участват автори от България, Германия, Италия и Турция. Мисирков и Богданов заснемат граничните зони на черно-бял инфрачервен филм. Те използват тежка камера с голям формат 6 на 12 сантиметра. Този метод придава на фотографиите сюрреалистично излъчване.
Идеята ни откри по естествен път. Всичко започна с едно предложение от италианската организация Lungomare, която работеше по голям европейски проект, занимаващ се с границите на ЕС. Предложиха ни да се включим в международната изложба „През призмата на границите“, в която участваха български, немски, италиански и турски автори.
Авторите провеждат задълбочено историческо проучване. Те си сътрудничат с журналистката Мария Дерменджиева и професор Момчил Методиев. Използвани са архиви от Комисията по досиетата. Проучването разкрива липсата на паметници за хората, изчезнали при нелегални опити за преминаване на границата. Официалните данни сочат за 375 убити, но реалната бройка вероятно е значително по-висока. В момента съществуват паметници само на граничари и техните служебни кучета.
Започнахме да си представяме един въображаем паметник, който се движи из тези зони. Докато правехме проучвания на мястото, се запознахме с Риза Брахимбашев, който е кмет на Чепинци. Последното село преди новото ГКПП Рудозем – Ксанти. В разговори с него си казахме: „Защо да не направим истински паметник?!“ Той доста се ентусиазира от идеята.
Скулптурата ще бъде поставена в общински парцел в град Рудозем. Мястото се намира на 500 метра преди ГКПП Рудозем – Ксанти до републиканския път II-86. Изборът на локация е силно символичен. Днес районът е свързан със свободното движение, но в миналото е бил сцена на трагедии. Прототип на паметника е Вълчановият мост на Резовска река. През 1947 година властите разрушават половината от него, за да превърнат границата в стена.
В момента за хората от Рудозем е много по-близо да отидат на вечеря в Ксанти, отколкото да се качат до Смолян. С този паметник искаме да сложим един маркер, който хем да е красиво произведение на изкуството в публичното пространство, хем да е напомняне, че преди по-малко от 40 години е можело да загинеш, опитвайки се да минеш по същия път.
Проектът включва и образователен елемент. Изложбата с 14 фотографии вече е гостувала в София, Русе, Смолян и Болцано. Към кадрите са добавени кратки видеа с архивни пропагандни материали. Тези записи дават контекст на визуалното съдържание. Авторите описват природата като място на престъпление, което е обрасло и разпадащо се. Кльонът и граничарските беседки бавно изчезват в храсталаците.
Ние си представяме, че така е виждал човек местните пейзажи, докато е притихнал, притаен, в очакване да рискува, да премине от другата страна. Каквото и да направим в кратките си животи, природата е там. И тогава, и сега, когато всичко, което е място на престъпение, е превзето от природата.
За завършването на проекта е стартирана кампания за набиране на средства. Целта е събирането на общо около 36 000 евро за материали и изграждане. Творците предлагат фотографии от изложбата за 1000 евро и порцеланови макети на скулптурата за 3000 евро. Тези средства ще бъдат инвестирани директно в бетон и арматура за монумента. Официалното откриване на готовата скулптура е планирано за ноември 2026 г.
Не успяваме да разменим директно изкуство за бетон, затова разменяме изкуство за пари, с които да купим бетон и арматура. Ще поставим този паметник там със сигурност по един или друг начин. Надявам се, че ще стане по не толкова трудния, за което идеално би било да досъберем финансирането.
Мисирков и Богданов подчертават, че това не е просто мемориал, а артистичен акт. Те целят да възстановят историческата справедливост чрез изкуство. Творбата напомня, че свободата на движение не винаги е била даденост. Миналото трябва да се помни, за да не се повтарят грешките му. Скулптурата ще остане като дарение за община Рудозем.
