„Файненшъл таймс“: Съветът за мир на Тръмп е без пукнат цент въпреки обещаните милиарди
Съветът за мир на Доналд Тръмп за Газа остава без реално финансиране, въпреки обещаните 17 милиарда долара. „Файненшъл таймс“ разкрива липса на прозрачност и правен застой.
Доналд Тръмп СНИМКА: Ройтерс
Съветът за мир, създаден от Доналд Тръмп, се оказва напълно куха структура. В касата на международната организация няма нито един цент. Това се случва въпреки първоначално обещаните 17 милиарда долара за възстановяване на Газа. Изданието „Файненшъл таймс“ съобщава за пълен политически и правен застой в инициативата.
Съветът за мир официално бе учреден на 22 януари 2026 година по време на икономическия форум в Давос. Преди това президентът на САЩ обяви амбициозния проект през септември 2025 година. Тръмп поиска по 1 милиард долара такса за „доживотно членство“ от световните лидери. Той определи структурата като една от най-значимите международни организации в историята.
Държавите членки първоначално обещаха 7 милиарда долара за плановете в Ивицата Газа. Самият Доналд Тръмп пое ангажимент за още 10 милиарда долара финансиране от САЩ. Четири месеца по-късно реалността е коренно различна.
Нула долара са депозирани
в Съвета, твърди един от източниците на „Файненшъл таймс“. Организацията все още не получава никакви средства за мащабни проекти.
Вместо през фонд на Световната банка, даренията се насочват към сметка в JPMorgan. Това е най-голямата банка в САЩ. Световната банка обикновено докладва за финансовото състояние на донорите и членовете. За сметката в JPMorgan обаче няма въведени независими изисквания за прозрачност. Служител на Съвета заяви, че ще докладват финанси „в подходящ момент“.
Изпълнителният съвет на структурата включва служители от администрацията на Тръмп и външни съветници. Ключови фигури в състава са Марко Рубио, Стив Уиткоф, Джаред Къшнър и Тони Блеър. До момента единствено Мароко е внесло около 20 милиона долара. Тези средства са отишли за офиса на Николай Младенов, който е „висш представител“ за Газа. Повече за неговата роля можете да научите в статията Николай Младенов: Чест е да сме част от Съвета за мир.
Тези пари са използвани и за заплати на палестински технократски комитет. Този орган трябва да управлява Ивицата Газа в бъдеще. Държавният департамент на САЩ планира да преразпредели 1,2 милиарда долара държавна помощ за проекти на Съвета. Висш съветник на Конгреса обаче уточнява текущата ситуация:
Нищо от тези пари не се управлява от Съвета за мир.
Американските законодатели оказват сериозен натиск върху администрацията на Тръмп за повече яснота. Те поставят под въпрос правния статут на организацията. Не е ясно дали тя отговаря на законовия праг за международна организация. Държавният департамент иска да отпусне 50 милиона долара за операции. Това изисква въвеждане на строг финансов контрол, който все още липсва.
България е сред държавите-учредителки на тази силно оспорвана международна инициатива. На 22 януари 2026 г. в Давос премиерът в оставка Росен Желязков подписа учредителната харта. Решението предизвика остри политически реакции в София. По-късно правителството обясни, че участието е доброволно и не включва финансови ангажименти. В българския политически живот темата остава чувствителна поради липсата на парламентарно одобрение. Подробности за събитието има в публикацията Тръмп и други световни лидери пристигнаха за първото заседание на Съвета за мир.
Визията на Джаред Къшнър за Газа включва футуристични модели и изкуствен интелект. Той представи проекти с блестящи кули и луксозни удобства. Проучване на ЕС, ООН и Световната банка изчислява нуждите на 70 милиарда долара. Тази сума е необходима за пълното възстановяване на региона през следващото десетилетие. Реалната дейност обаче остава блокирана от липсата на реални депозити.
Критиците виждат в Съвета опит за заобикаляне на Организацията на обединените нации. Технократският модел на управление среща трудности с легитимността на терен. В Газа структурите на Хамас продължават да оказват влияние върху ситуацията. Политическата несигурност и липсата на консенсус допълнително спират финансовите потоци към новата структура.
