Европейските борси затвориха със спадове под натиска на петрола и геополитическото напрежение
Европейските борси приключиха със спадове заради поскъпването на петрола и ограничения напредък в разговорите между САЩ и Иран.
Основните европейски борсови индекси приключиха търговската сесия със спадове. Новото поскъпване на петрола ограничи склонността на инвеститорите да поемат риск.
Общоевропейският индекс STOXX 600 се понижи с 0,55 на сто до 636,43 пункта. Във Франкфурт DAX загуби 0,57 на сто до 25 266,53 пункта. Парижкият CAC 40 отстъпи с 0,52 на сто до 8081,41 пункта.
В Милано FTSE MIB спадна с 0,85 на сто до 51 543,45 пункта. Испанският IBEX 35 се понижи с 0,3 на сто до 19 573,4 пункта. Лондонският FTSE 100 загуби 0,24 на сто до 10 679,99 пункта.
Според публикувана актуализация за 24 септември STOXX 600 е спаднал с 0,59 на сто до 636,15 пункта. Различието спрямо крайните стойности отразява отделен момент от търговската сесия.
Пазарите останаха под натиск заради ограничения напредък в разговорите между САЩ и Иран. Ирански представители са разговаряли с американски пратеници в кулоарите на Общото събрание на ООН.
Двете страни обаче сигнализираха за малък напредък към прекратяване на конфликта. Ясер Ел-Шими, старши инвестиционен анализатор в „Мотли Фул“ (Motley Fool), оцени перспективите предпазливо.
„Не бих очаквал бързо разрешаване на противопоставянето в Близкия изток – и двете страни са твърдо непреклонни, а различията им са непримирими“
Цените на петрола се повишиха за втори пореден ден след пет сесии на спад. Сортът Брент се задържа над 100 долара за барел.
Енергийният сектор беше сред малкото печеливши сегменти, като секторният индекс нарасна с 1,1 на сто. Акциите на хранително-вкусовите компании и производителите на напитки поскъпнаха с 0,7 на сто.
Книжата на производителите на стоки за лична и домакинска употреба добавиха 0,2 на сто. Здравният сектор отчете по-ограничено понижение спрямо останалите губещи отрасли.
Технологичните компании понесоха най-силен натиск. Техният секторен индекс спадна с 1,6 на сто. Индустриалният сектор, включващ производителите на отбранителна техника, загуби 1,4 на сто.
Доходността по десетгодишните германски държавни облигации остана без промяна на равнище 3,611 на сто. Тя остана малко под достигнатия през миналата седмица 17-годишен максимум.
По-високите цени на петрола засилиха очакванията за допълнително затягане на паричната политика от Европейската централна банка. ЕЦБ съобщи, че Изабел Шнабел ще се оттегли на 3 януари 2027 г.
Тя ще поеме ръководен пост в Международния валутен фонд. Дан Коутсуърт, ръководител на пазарите в „Ей Джей Бел“ (AJ Bell), посочи натиска върху облигационните пазари.
„Не става въпрос само за случващото се на петролния пазар – инвеститорите в облигации също са недоволни от високите равнища на държавните заеми, продължаващите бюджетни дефицити и големия обем нови облигации, които предстои да бъдат емитирани“
Пазарните участници следят и срещата във Вашингтон между президента на САЩ Доналд Тръмп и китайския президент Си Цзинпин. Американският министър на финансите Скот Бесънт заяви, че търговското примирие ще продължи до 10 януари.
Сред отделните компании акциите на българския производител на умни устройства „Шели Груп“ (Shelly Group) поскъпнаха с 4 на сто. Schneider Electric възнамерява да отправи доброволна оферта за придобиването му на цена 70 евро за акция.
Сделката оценява компанията на около 1,2 млрд. евро. Акциите на „Вистри“ (Vistry) поевтиняха с 3 на сто след понижаване на прогнозата за годишната печалба.
Книжата на шведската модна компания Ейч енд Ем (H&M) загубиха 2 на сто въпреки по-големия от очакваното ръст на оперативната печалба.
