Европейската комисия представи “Приложна стратегия за ИИ” за конкуренция със САЩ и Китай
Европейският съюз представи „Приложна стратегия за изкуствен интелект“, за да засили конкурентоспособността си спрямо САЩ и Китай. Стратегията, която ЕК представи през октомври 2025 г., цели да насърчи разработените в Европа AI инструменти в ключови сектори като здравеопазването и отбраната. Междувременно Италия стана първата страна членка, приела национално AI законодателство, което въвежда контролирани среди за тестване, известни като „пясъчници“.
Европейският съюз (ЕС) засилва усилията си да се превърне в глобален лидер в областта на изкуствения интелект (ИИ), като цели да намали технологичното си изоставане спрямо Съединените щати и Китай. През октомври 2025 г. Европейската комисия представи своята „Приложна стратегия за изкуствен интелект“, съобщава вестник „Файненшъл таймс“.
Новият план е част от по-широкия план за действие на ЕС от април 2025 г. Стратегията насърчава използването на разработени в Европа AI инструменти, за да се стимулира внедряването на технологиите в публичния и частния сектор. Основната цел на инициативата е да превърне Европа в световен лидер в ИИ, като съчетава високи постижения с гарантиране на безопасност, защита на основните права и демократични ценности.
Европейската комисия планира да мобилизира около 1 млрд. евро от съществуващи програми за финансиране. Тези средства ще подкрепят внедряването на AI технологии, като специално внимание се обръща на ролята на публичната администрация за стимулиране на търсенето на местни AI решения. Стратегията цели да насърчи прилагането на изкуствения интелект в ключови сектори като здравеопазването, отбраната и производството.
Регулаторният пример на Италия
Докато ЕС работи по своята стратегия, държавите членки започват да приемат национални мерки. Италия е първата страна в ЕС, която прие законодателство за изкуствения интелект. Този нов закон въвежда Европейския акт за изкуствения интелект (AI Act) на национално ниво и потвърждава ориентирания към човека подход, като акцентира върху киберсигурността и обучението на работниците.
Основните теми в италианския закон са две: управлението на AI и въвеждането на т.нар. „пясъчници“. Пясъчниците са дефинирани като контролирани среди, в които компаниите могат да разработват и тестват AI системи, преди те да бъдат пуснати на пазара. Тези среди позволяват експериментиране, както от нормативна, така и от технологична гледна точка, в ограничени области.
Италианските пясъчници ще се управляват от определени органи по изкуствен интелект, като специално внимание е отделено на тези в областта на здравеопазването. За национални органи по AI са определени Агенцията за национална киберсигурност и Агенцията за цифрова Италия. Те трябва да се координират с вече съществуващи институции като Банката на Италия, Consob, Ivass, Гаранта за защита на личните данни и Гаранта за гаранции в областта на комуникациите.
Опасения за иновациите
Въпреки амбициите на ЕС да стимулира европейските AI платформи, някои експерти и индустриални представители изразяват опасения. Те смятат, че строгите регулации и ориентираният към човека подход могат да забавят иновациите и внедряването на AI в сравнение с по-гъвкавите политики, прилагани в САЩ и Китай. Някои страни членки и индустриални играчи настояват за по-голяма гъвкавост и подкрепа за частния сектор, за да се избегне технологично изоставане на континента.
