Европа плаща 41 млрд. евро повече за изкопаеми горива заради войната с Иран
Европейските държави са понесли почти 41 млрд. евро допълнителни разходи за изкопаеми горива. Ценовият шок последва войната срещу Иран.
Европейските държави са платили почти 41 млрд. евро допълнително за изкопаеми горива. Разходите са нараснали заради ценовия шок след войната срещу Иран. Данните показват зависимостта на европейските икономики от световните цени на петрола и газа.
Докладът на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) обхваща 170 държави. Според анализа 134 от тях са платили повече за дизел от предварителните пазарни очаквания.
Нидерландия, Италия, Франция и Испания са сред десетте най-засегнати държави. Четирите икономики са понесли почти 41 млрд. евро допълнителни разходи. Те не са внесли нови количества енергия срещу тези допълнителни плащания.
Италия е натрупала около 12,7 млрд. евро допълнителни разходи между март и август 2026 г. Нидерландия е платила приблизително 11,5 млрд. евро през същия период. Франция е понесла разходи за около 10,8 млрд. евро. Испания е натрупала допълнителни плащания от приблизително 8,8 млрд. евро.
Тази сума представлява само част от глобалния ефект на кризата. Според доклада световната сметка за внос на изкопаеми горива се е увеличила с над 282 млрд. евро. Петролът е допринесъл за около 140 млрд. евро от това увеличение.
Цените на втечнения природен газ са се повишили с 60% в Атлантическия регион. В Тихоокеанския регион увеличението достига 75%. Дизелът и бензинът са поскъпнали с 59% след началото на войната на 28 февруари.
За да компенсират загубите на доставки от Близкия изток, САЩ и Норвегия са увеличили ролята си. Те са били най-големите доставчици на петролни продукти и втечнен природен газ за ЕС през първото тримесечие.
По-високите цени на дизела засягат особено силно европейската икономика. Европейският блок използва горивото за товарния транспорт, селското стопанство и индустрията. Допълнителните разходи могат да се прехвърлят по веригите за доставки. Това може да доведе до ново поскъпване на стоките.
Предишни енергийни сътресения също са увеличавали натиска върху европейските бюджети. Подобен ефект описва и материалът 10 дни война струват на Европа допълнителни 3 милиарда евро.
Авторите на доклада посочват чистата енергия като важен актив за енергийната сигурност. Новите мощности в ЕС, инсталирани от 2020 г. насам, са спестили 36 млрд. евро. Икономията е отчетена през първите пет месеца на кризата.
Чистата енергия е намалила необходимостта от покупки на изкопаеми горива на военни цени. Всяка заменена единица газ, петрол или въглища е намалила вносните разходи.
„Най-добрият начин да се защитим от високите цени на петрола е възможно най-бързо да се откажем от него“, заяви енергийният анализатор от CREA Люк Уикендън.
Той посочи, че цените на петрола и газа отдавна натоварват семейните бюджети. Според него те създават риск и за световната икономика. Държавите, инвестирали в чиста енергия след предишни кризи, са спестили милиарди долари.
Докладът свързва възобновяемите източници и електрификацията с повече от климатичната политика. Според авторите те ограничават уязвимостта при геополитически ценови сътресения.
Исак Леви от екипа на CREA определи Испания като пример за тази зависимост. Той посочи спестяванията от възобновяема енергия и високите разходи за петрол.
„Възобновяемата енергия спести на Испания милиарди, но зависимостта от петрола в транспорта, авиацията и индустрията означава, че всеки човек е понесъл допълнителен брутен разход от 181 евро за внос на изкопаеми горива“, заяви Леви пред Euronews.
Организациите настояват за по-бърза електрификация на цялата европейска икономика. Те искат инвестиции в възобновяеми източници, енергийна ефективност и електропреносни мрежи.
Междувременно над 100 европейски и международни организации изпратиха писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Те настояват тя да представи план за постепенно отказване от изкопаемите горива.
Писмото е датирано 24 август 2026 г. Сред подписалите го е Climate Action Network Europe. Организациите призовават за независим доклад, подобен на доклада на Драги.
Те искат документът да очертае ускорен отказ от изкопаемите горива. Според предложението стратегията трябва да защити потребителите, работниците и индустрията.
„Призоваваме ви в предстоящата си реч да обявите началото на всеобхватен, основан на научни данни и независим доклад с една ясна цел: тази криза с изкопаемите горива да бъде последната за Европа“, се казва в писмото.
Организациите настояват европейските разходи да се пренасочат от инвестиции, удължаващи зависимостта от изкопаемите горива. Те поставят акцент и върху сигурните вериги за доставки на критични материали. Тези материали са необходими за европейската индустрия за чиста енергия.
