ЕЦБ: Войните в Украйна и Иран засилват опасенията от стагфлация в еврозоната

Геополитическите сътресения оказват все по-силно влияние върху икономическите нагласи в еврозоната. Новият анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ) разглежда ефектите от конфликтите в Украйна и Иран. Автори на изследването са икономистите Оливие Коибион, Димитрис Георгаракос и Юрий Городниченко. Към тях се присъединяват Джеф Кени, Юстус Майер и Трикси Пайран. Те анализират реакциите на потребителите към войната в Иран през 2026 година.

Изследователите сравняват тези данни с периода след руската инвазия в Украйна през 2022 година. И двата големи конфликта водят до рязко покачване на инфлационните очаквания сред домакинствата. Това влошава перспективите за икономически растеж в целия валутен съюз. Подобна комбинация от високи цени и слаб растеж се нарича стагфлация. Проучването сочи, че геополитиката вече е водещ фактор за потребителските нагласи.

Данните от изследването на ЕЦБ показват тревожни тенденции. Към края на март 2026 г. домакинствата са повишили своите краткосрочни прогнози за инфлацията. Това се случва само месец след началото на военните действия в Иран. Потребителите виждат сериозно влошаване на икономическата среда в Европа. Очакванията за растеж остават близо до нулата или негативни.

Авторите отбелязват, че настоящият шок заварва домакинствата в уязвимо състояние. Хората все още носят „белезите“ от високата инфлация след пандемията. Последиците от войната в Украйна също остават видими в семейните бюджети. Това прави потребителите изключително чувствителни към нови геополитически трусове. Те реагират много по-бързо и по-остро на новините.

„Повтарящите се геополитически шокове засилват страховете от стагфлация, като краткосрочните очаквания са особено чувствителни“

Вниманието на хората към инфлацията остава необичайно високо. Това се случва въпреки забавянето на реалните нива спрямо пиковете от 2022 година. След началото на войната в Иран домакинствата отново следят внимателно цените. Те обръщат голямо внимание на икономическите новини в медиите. Това засилва риска от по-висока инфлация в дългосрочен план.

Оли Рен от ЕЦБ потвърждава тези опасения в своите последни изявления. Според него икономическият растеж през първото тримесечие е бил едва слабо положителен. Инфлацията в еврозоната се е ускорила до 3% според последните актуални данни. Основният двигател за този скок са енергийните ресурси. Цените на енергията са нараснали с 10,9% на годишна база. Тези данни потвърждават първите признаци на стагфлационен шок.

Пазарният риск се засилва и от несигурността около Ормузкия проток. През този регион преминава голяма част от световния петролен трафик. Конфликтът в Иран създава пряка заплаха за енергийната стабилност. ЕЦБ предупреждава, че потребителите могат да пренесат краткосрочните си очаквания в дългосрочни прогнози. Това би затруднило контрола върху ценовата стабилност.

Доверието в институцията играе ключова роля за пазарите. Потребителите с високо доверие в ЕЦБ коригират очакванията си в по-малка степен. Това подчертава значението на ясната комуникация от страна на централната банка. Надеждността на институцията помага за ограничаване на икономическата несигурност. Централните банки трябва да бъдат по-активни в обясняването на своите политики.

Въпреки това съществуват и по-умерени позиции в рамките на банката. Вицепрезидентът Луис де Гиндос по-рано заяви, че еврозоната не е в класическа стагфлация. Според него икономиката би продължила да расте дори при неблагоприятен сценарий. Тези различия показват сложността на настоящата икономическа ситуация в Европа. Различните икономисти оценяват рисковете по различен начин.

Настоящата среда променя из основи потребителското поведение в Европа. Домакинствата са по-склонни да реагират остро на всеки нов шок. Бизнес активността в еврозоната показва признаци на отслабване според анкетните данни. Това е най-силният сигнал за възможна икономическа стагнация от години насам. Бъдещите очаквания за производство също се влошават.

Оли Рен отбелязва, че динамиката на заплатите засега остава успокояваща. Няма признаци за пълна дестабилизация на дългосрочните инфлационни очаквания. Въпреки това рискът от трайно влошаване на нагласите остава висок. Централните банки трябва да използват момента за по-ефективна комуникация. Така те могат да ограничат риска от разколебаване на доверието.