ЕЦБ: Нито една страна извън еврозоната не покрива критериите за приемане на еврото през 2026 г.

Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита ограничен напредък по пътя към приемането на единната европейска валута. В своя Конвергентен доклад за 2026 година институцията анализира готовността на Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Резултатите показват, че нито една от петте държави не изпълнява напълно икономическите и правните критерии за еврозоната. Докладът оценява степента на сближаване въз основа на строгите Маастрихтски критерии. Те включват ценова стабилност, нисък бюджетен дефицит, устойчив държавен дълг и стабилни лихвени проценти. Изисква се също участие във Валутния механизъм II (ERM II) за поне две години.

По критерия за ценова стабилност референтната стойност е определена на 2,7 процента. Тя се базира на инфлацията в Кипър, Франция и Дания. Само Чехия и Швеция покриват това изискване с нива съответно от 1,9 и 2,2 процента. В останалите държави инфлационният натиск остава висок. Румъния отчита най-висока инфлация от 8,4 процента през май 2026 година. Унгария и Полша също надвишават лимита с показатели от 3,3 и 2,9 процента. ЕЦБ предупреждава за възможни рискове пред устойчивостта на тези нива в дългосрочен план.

Публичните финанси също представляват сериозно предизвикателство за повечето кандидати. Румъния, Полша и Унгария не спазват ограничението за бюджетен дефицит под 3 процента от БВП. През 2025 г. дефицитът на Румъния достигна критичните 7,9 процента. Полша отчете 7,3 процента, а Унгария – 4,7 процента. Чехия и Швеция се справят по-добре, оставайки под референтната стойност. По отношение на държавния дълг Унгария надвишава прага от 60 процента със своите 74,6 на сто. Полша и Румъния се намират непосредствено под тази граница.

Валутната стабилност остава проблем, тъй като нито една от петте страни не участва в ERM II. Националните валути на тези държави се движат при гъвкави режими с различни колебания спрямо еврото. По отношение на лихвените проценти само Чехия и Швеция отговарят на изискванията. Полша, Унгария и Румъния остават над лимита от 5,1 процента. ЕЦБ подчертава, че е необходим допълнителен напредък в качеството на институциите и управлението. Изключение прави единствено Швеция, която показва високи стандарти в тази област.

Правната конвергенция също не е постигната напълно в нито една от анализираните държави. Националните законодателства все още съдържат несъответствия относно независимостта на централните банки. Забраната за парично финансиране и интеграцията в Евросистемата остават нерешени въпроси. Докато тези страни срещат трудности, еврото влезе в България на 1 януари 2026 г. след успешен извънреден доклад. България официално прие еврото и вече не е част от групата на оценяваните държави. Това доведе до изваждане на лева от референтните списъци на ЕЦБ.

Относно бъдещето на Букурещ, политическите лидери запазват оптимизъм. Някои прогнози сочат, че Румъния ще изпълни условията за еврото през следващите 3-4 години. Междувременно ЕЦБ подготвя мащабни иновации в паричната система на съюза. ЕЦБ планира въвеждане на дигиталното евро с пилотна фаза през 2027 година. Пълното му издаване може да се случи през 2029 година при приемане на необходимите регламенти. Допълнително се въвежда нов глобален предпазен механизъм за еврото. Той ще осигурява постоянен достъп до 50 милиарда евро от третото тримесечие на 2026 година за гарантиране на стабилността.