Етажна собственост: Мизерия отвън и лукс отвътре – как да спрем разрухата?

Повечето българи живеят в етажна собственост. Това често е повод за безкрайни препирни между съседите. Всеки се е сблъсквал с проблемите в общите части. Някои хора имат късмет с добри и разбрани съседи. В масовия случай обаче ситуацията е различна. Основният конфликт винаги е свързан с парите за поддръжка. Никой не пази общите части като собствения си апартамент. Резултатът е видима мизерия извън прага на жилището. Това влошава качеството на живот за всички обитатели.

Култът към евтиното е дълбоко вкоренен у нас. Това се забелязва най-вече при асансьорите. Строителите често монтират некачествена техника. Купувачите рядко питат за марката на асансьора. Те го възприемат като нещо общо и маловажно. Събранията на входа често се превръщат в арена на обиди. Касиерите трудно убеждават съседите да плащат таксите си. Винаги има някой, който смята, че сумата е твърде висока. Някои съседи живеят на гърба на останалите.

Не мога да плащам, защото нямам пари.

Това заявяват често по-възрастните хора в сградата. В големите световни градове пенсионерите рядко живеят в скъпи центрове. Те просто не могат да си позволят разходите.

В България сградите започват да се разкапват заради неплащане.

Като един не плаща, аз да не съм балама, та да плащам.

Тази логика води до окаяно състояние на фасадите. Често падат големи парчета мазилка. Това създава реална опасност за минувачите. Общините често остават безучастни към този проблем. По закон те трябва да гарантират общата безопасност. При инцидент собствениците носят наказателна отговорност. Те отговарят за непредумишлено убийство при смъртен случай. Служителите в общината носят същата отговорност по закон. Кметът също отговаря за липсата на контрол.

Най-големият проблем настъпва при нужда от ремонт. Много сгради от миналия век нямат хидроизолация. В центъра на София често се усеща миризма на мухъл. Решаването на тези проблеми изисква промяна в мисленето. Евтиното винаги излиза по-скъпо в дългосрочен план. От 31 декември 2024 г. влизат в сила важни изменения в ЗУЕС. Те засягат вписването на управителните съвети в централизиран регистър. Това ще се контролира директно от МРРБ. Вече се предлага такса от 80 евро за професионални домоуправители. Това трябва да повиши качеството на услугата.

Докато собствениците спорят за ремонти, някои се възползват от системата. Подобни парадокси се виждат в случаите с общински жилища за бедни в София. В етажната собственост професионалният управител е добро решение. Той не е обвързан с междусъседски конфликти. Търговските дружества предлагат експерти в управлението на имоти. Тези специалисти трябва да са вписани в регистъра на МРРБ. Кворумът за вземане на решения вече е намален от 67% на 51%. Това ще улесни процеса по гласуване на важни ремонти.

Законът изисква създаването на фонд за ремонти. Повечето етажни собствености пренебрегват това задължение. Те се изпокарват едва когато ремонтът стане неотложен. Общините трябва да проверяват наличието на такива фондове. Управителят може да свика събрание за отпускане на средства. Ако съседите откажат, кметът може да се намеси. Той има право да издаде заповед за ремонт. Общината може да извърши ремонта вместо собствениците. След това тя събира парите чрез изпълнителен лист. Това е ефективен механизъм за поддръжка на сградите.

Процедурите в районния съд също са вариант. Управителят може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение. Това е бърз ред за събиране на дължими такси. Необитаемите апартаменти вече плащат такси като за един обитател. Това премахва несправедливостта при празни жилища в блока. Собствениците на домашни животни също имат задължения. Те дължат разходи за общи части като за един човек. Бизнесите в сградата плащат много по-високи такси. Тези суми варират от трикратен до петкратен размер. Това се определя с решение на общото събрание. Правилата трябва да се спазват, за да живеем в по-добра среда.