ЕС проправя пътя за центрове за мигранти в трети държави

Европейският съюз и Европейският парламент постигнаха ключово споразумение за ново законодателство за връщане на незаконни мигранти. Реформата цели по-бързи и по-ефективни процедури за депортиране. Този закон е основен стълб от новия Пакт за миграцията и убежището. Новите правила ще започнат да се прилагат официално на 12 юни тази година. Новото законодателство позволява създаването на центрове за връщане в държави извън Европейския съюз. Тези обекти ще функционират като крайни дестинации или трансферни пунктове.

ЕП ще гласува закон, с който ще се увеличат връщанията на нелегални мигранти, като се въвеждат по-строги изисквания. Незаконно пребиваващите лица вече са задължени да сътрудничат изцяло на властите. При отказ от съдействие държавите членки ще налагат наказателни санкции. Тези мерки включват дори лишаване от свобода за определен период. ЕС сключва преки споразумения с трети страни за изграждането на тези съоръжения.

Въвежда се обща Европейска заповед за връщане за всички държави членки. Този нов документ съдържа всички ключови елементи на решението за експулсиране. Формулярът улеснява взаимното признаване на решенията между отделните страни в Съюза. Това подобрява значително обмена на информация в реално време. Държавите членки автоматично признават заповедите за връщане, издадени от други партньори.

Европейските лидери обсъждат и още по-строги сценарии за справяне с кризата. Вече се разглежда възможността за изпращане на мигранти в трети страни без предварително разглеждане на молбите им. Това показва, че новата политическа линия надхвърля само ускореното връщане след официален отказ. Европарламентът одобри регламент за връщане на нелегални мигранти, за да отговори на слабите резултати при експулсирането. Европейската сметна палата отчита, че връщането на мигранти остава трайно слаб пункт в системата.

В България също се подготвят конкретни стъпки в синхрон с европейската политика. Властите планират изграждането на два нови центъра от затворен тип за настаняване на мигранти. Те трябва да бъдат завършени до края на 2026 г. или началото на 2027 г. Новите обекти осигуряват по-стриктен контрол над миграционния поток в страната.

Критици на реформата изразяват сериозни опасения относно правата на човека. Те поставят под въпрос способността на третите държави да гарантират съдебна защита. Въпреки това, държавите под силен миграционен натиск настояват за по-бързи процедури. Новият пакет цели да уеднакви практиките и да сложи край на административните забавяния. Инструментите за съвместни операции с външни партньори ще получат оперативна и финансова подкрепа. Това е част от дългосрочната стратегия за външно сътрудничество по миграционните въпроси.