ЕС отлага с три години новите капиталови изисквания за пазарен риск на банките

Европейската комисия (ЕК) взе официално решение да отложи с три години прилагането на новата рамка за капиталовите изисквания. Тази мярка е насочена специфично към пазарния риск на банковите институции в Европейския съюз. Основната цел на Брюксел е защитата на европейските кредитни институции от агресивна международна конкуренция. Комисията иска да избегне поставянето на банките в неизгодно положение спрямо техните основни конкуренти в САЩ и Великобритания.

Решението засяга пряко Фундаменталния преглед на търговския портфейл, известен в сектора като FRTB. Този преглед представлява съществен елемент от глобалните банкови стандарти „Базел III“. Новите правила имат за цел да засилят измерването на риска при търговската дейност на банките. Те трябва да гарантират, че капиталовите изисквания отразяват по-точно реалните пазарни рискове при търговия с финансови инструменти и активи.

Европейската комисия предлага нов преходен режим за пазарния риск, който ще действа от 2027 г. до края на 2029 г. Този стратегически ход е продиктуван от забавянето на подобни регулации в други водещи икономически зони по света. ЕК вече веднъж приложи отлагане на тази рамка за период от две години. Настоящата отсрочка ще позволи на ЕС да проследи внимателно международния подход към стандартите, преди да определи дългосрочния си курс.

Мария Луиш Албукерк, комисар за финансовите услуги и съюза на спестяванията и инвестициите, коментира значението на тези промени. Тя подчертава категоричната нужда от равнопоставеност на глобалната финансова сцена.

„Европейските банки трябва да могат да се конкурират при равни условия със своите международни партньори“

Според комисар Албукерк предприетите мерки са внимателно преценени и ограничени във времето. Те дават необходимата предвидимост на пазара, докато се прецизира финалният регулаторен подход на Съюза.

„целенасочени и ограничени във времето“

Решението за тригодишното отлагане е координирано с Европейската централна банка и Европейския банков орган. Тази институционална подкрепа е ключов сигнал за стабилността на европейската финансова система. Брюксел отбелязва, че забавянето в прилагането на мерките от страна на ключови юрисдикции е породило сериозни опасения. Това засяга най-вече конкурентоспособността на банките от ЕС, които оперират активно на глобалните финансови пазари.

Комисията планира въвеждането на временен компенсаторен механизъм чрез специален делегиран акт. Този нов инструмент ще смекчи потенциалното въздействие върху капитала на европейските банки. Механизмът ще се задейства, ако финансовите институции в Съюза останат в по-неблагоприятна позиция спрямо международните си конкуренти. Новите правила засягат директно капиталовите изисквания, свързани с търговския риск и дейностите на капиталовите пазари.

Новият режим ще започне да се прилага от 1 януари 2027 година, ако не срещне институционални възражения. Европейският парламент и държавите членки разполагат със срок от шест месеца за евентуални възражения срещу предложението. Делегираният акт ще бъде подложен на тримесечен контролен срок от страна на Съвета на ЕС. Този период може да бъде удължен с още три месеца при необходимост от допълнителен анализ.

Мерките са в пълен синхрон с целите на Съюза на спестяванията и инвестициите. Брюксел се стреми да укрепи финансовите институции и да насърчи развитието на вътрешните капиталови пазари в ЕС. Единният правилник на Съюза цели хармонизирано прилагане на пруденциалните стандарти във всички държави членки. Това гарантира предвидимост за инвеститорите и сигурност за вложителите в европейските банки.

Европейската централна банка също акцентира върху устойчивостта в своя годишен доклад за надзорната дейност за 2024 г. Банките трябва да засилят своята защита срещу макрофинансови и геополитически сътресения. Това включва по-добро управление на кредитния риск, риска от контрагента, лихвения риск и ликвидния риск. Надзорните органи остават фокусирани върху устойчивостта на капитала и адекватното отразяване на всички рискови фактори.

Временната отсрочка представлява прагматичен компромис между икономическата конкурентоспособност и финансовата стабилност. Националните регулатори, включително Българската народна банка, следят внимателно международните промени в капиталовите изисквания. Системният риск остава централна тема за банковия надзор в целия Европейски съюз. Предложените промени целят да запазят баланса в глобалната финансова архитектура, без да ощетяват европейския бизнес.